Евангелие според св. Йоан Богослов, гл. 9:

(1-2) И като минаваше, видя един човек, сляп по рождение. Учениците Му Го попитаха: Равй, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

Господ излиза от храма, за да укроти поне малко гнева на иудеите. Пристъпва към изцелението на слепия, за да смекчи през това знамение жестокосърдечието и упорството им, макар те да не се възползвали от това, а заедно с това и за да им покаже, че не напразно и не поради самохвалство казал: Преди Авраам да е бил, Аз съм (Йоан. 8:58). Сам се приближил до слепия, а не той – към Него. Учениците, като забелязали вниманието Му към слепия, питат: Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Въпросът изглежда странен. Защото, как би могъл той да съгреши преди раждането си? Апостолите вероятно не споделяли езическото суеверие за това, че душата преди съединяването си с тялото уж живее в друг свят, и слиза в тяло, като наказание, заради някакъв свой грях. Бидейки рибари, те не са могли да чуят нищо такова, защото подобни мисли принадлежали на мъдреците. И така, въпросът изглежда неразумен, но не за внимателния. Защото знай. Апостолите чули как Христос казал на разслабения: Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Йоан. 5:14). Сега виждат сляп и недоумяват, и сякаш казват така: „Да предположим, че онзи е бил разслабен заради греховете си, но какво ще кажеш за този? Той ли е съгрешил? Но това не може да се каже, защото не наказват сина заради баща му“. И така, в този случай апостолите не толкова питат, колкото недоумяват. Като обяснение на недоумението им Господ казва: Нито тоя е съгрешил (защото, как би могъл да съгреши преди раждането си), нито родителите му. Впрочем Той казва това без да ги освобождава от грехове. Защото не просто казал, че родителите му не са съгрешили, но добавил, че се е родил сляп. Макар родителите му и да били съгрешили, но не заради това се случил с него този недъг. Да се поставят греховете на бащите върху децата, които в нищо не са виновни, е несправедливо. Това внушава и Бог чрез Иезекиил: да не бъде у вас повече тази пословица: „бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха“ (Иез. 18:1, 2). А чрез Мойсей постановил със закон: Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказвани със смърт за бащите. (Втор. 24:16). Но как, ще кажеш, е написано: Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (до трето и четвърто поколение) (Изх. 34:7)? На това може да се каже, първо, че това не е всеобща присъда, казана е не за всички, а само за тези, които излезли от Египет. После погледни и смисъла на присъдата. В нея не се казва, че децата биват наказвани за грехове, извършени от бащите, а че наказанията заради греховете на бащите преминават и върху децата, когато децата извършвали същите грехове. За да не помислят излезлите от Египет, че няма да бъдат наказани със същото, с каквото били наказани и бащите им, макар да съгрешат и по-лошо от тях, им казва: „Не, не е така, греховете на бащите ви, тоест наказанията, ще преминат и върху вас, защото вие не станахте подобри, а извършихте същите грехове, и даже по-лоши“. Ако виждаме, че нерядко и деца умират за наказание на родителите, то знаем, че Бог ги взима от тукашния живот поради човеколюбие, за да не станат в живота по-лоши от родителите си и да не живеят за зло на своята душа или даже и на мнозина други. Но бездната на Божиите съдби е скрила тези случаи в самата себе си. А ние продължаваме по-нататък.

(3-5) Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.

Ето отново друго затруднение. Някой ще попита: „Как Той казал това? защото това би означавало, че човек, лишен от светлина, бил обиден, за да се явят делата Божии върху му. Нима те не могли да се явят по друг начин?“ – А каква, кажи ти, човече, обида търпи той? Тази – ще кажеш, – че е лишен от светлина. И каква е вредата от това, че е лишен от чувствената светлина? Напротив, той е по-облагодетелстван. Защото заедно с телесното зрение прогледнал и с душевните очи. Слепотата му послужила за добро, тъй като чрез изцелението от нея той познал истинското Слънце на Правдата. И така, този слепец не е обиден, а е облагодетелстван. – После всеки, който се занимава с Божието слово, трябва да знае, че съюзът за да нерядко се употребява в Писанието за обозначаване не на причина, а на самото събитие. Например при Давид е казано: тъй че Ти си прав в Твоята присъда (Пс. 50:6). Давид съгрешил не заради това, Господ да се оправдае. Но вследствие на Давидовия грях на Бог Му се удало да се оправдае. Защото, когато Бог надарил Давид с толкова дарове, за каквито той не бил достоен, а той престъпил Божията заповед, извършил убийство и прелюбодеяние и употребил царската власт, за да оскърби Бога, то какво следствие произтекло оттук, ако не това, че Бог, съдещ и изобличаващ Давид, се оправдал и се явил победител над осъдения цар, защото той престъпил закона на Този, от Когото получил царството, нарушил го тъкмо поради това, че бил цар? Бидейки честен човек, той не би могъл така лесно да извърши две толкова големи престъпления. И така, виждаш, че в изречението тъй че Ти си прав съюзът тъй че означава не причина, а следствие. Ще намериш много такива словесни изрази и при апостола. Например в Посланието до Римляните: онова, що може да се знае за Бога, е явно за езичниците, тъй че те са неизвиняеми (Рим. 1:19, 20). Бог дал на езичниците знание не за това, те, като съгрешават, да бъдат неизвиняеми, а за да не грешат. И тъй като грешили, вследствие на това знанието ги направило неизвиняеми. И пак: законът бил привнесен, за да се умножи престъплението (Рим. 5:20). Макар законът да бил даден не за това, да се умножи грехът, а за да се намали, но тъй като приелите закона не искали да намалят греха, то законът послужил за увеличаването му. Защото грехът им станал по-важен и по-тежък от това, че имали закон и въпреки това грешили. – Така и тук с израза: за да се явят делата Божии се посочва не причината, а следствието. Защото чрез изцелението на болния се прославил Бог. – Нерядко някой строител на къща ще направи едно, а друго ще остави недовършено, за да може чрез построяването на недовършеното да докаже на невярващия, че той е построил първата част, че пак той е майсторът и на построеното преди това. Така и нашият Бог Иисус, лекувайки повредените членове и привеждайки ги в естествено състояние, показва, че Творецът и на другите членове е пак Той. – „За да се яви Божията слава“ – казва това за Самия Себе Си, а не за Отца. Защото славата на Отца била явна, а трябвало да се яви славата на Иисус и това, че Той е Този, Който в началото сътворил човека. А без съмнение има немалко слава в това, когато се открие, че Този, Който сега се е явил като Човек, в началото, като Бог, е сътворил човека. – Че Той говори за Самия Себе Си, слушай по-нататък. Той добавя: „Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил“: Аз – казва – трябва да явя Самия Себе Си и да извърша дела, можещи да покажат, че извършвам същото, което и Отец върши“. Виж, не казал: „Аз трябва да върша такива дела, каквито върши Отец“, а: „същите дела, които Отец върши“. „Аз – казва – трябва да върша същите тези дела, които върши Този, Който Ме е пратил. Трябва да ги върша, докле е ден, докато продължава настоящият живот и хората могат да вярват в Мен. После ще настъпи нощ, когато никой няма да може да работи“, тоест да вярва, защото работа нарича вярата. И така, в бъдещия век никой няма да може да вярва. – Настоящият Живот е ден, защото ние в продължение на него, както през деня, можем да работим; макар апостол Павел да го нарича нощ, отчасти затова, че тук са неизвестни извършващите добродетел или порок, и отчасти в сравнение със светлината, която ще озари праведниците. Бъдещият век е нощ, защото там никой не може да работи; макар апостол Павел да го нарича ден, защото праведните ще се явят в светлина и делата на всекиго ще се открият. И така, в бъдещия век няма вяра, но всички – желаещи и нежелаещи, ще се покорят. – ,Докле съм в света, светлина съм на света, понеже с учението и с явяването на чудеса просветлявам душите. Затова и сега трябва да просветя душите на мнозина чрез излекуване на слепия и просветляване на зениците в очите му. Като светлина, Аз трябва да просветлявам и чувствено, и духовно.