Евангелие според св. ап. Йоан Богослов, гл. 17:

(1-3) Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.

След като казал на учениците, че ще имат скърби и след като ги убедил да не униват, Господ ги ободрява и с молитва, научавайки и нас в изкушения да оставяме всичко и да прибягваме към Бога. По друг начин. Настоящите думи не са молитва, а беседа с Отца. Ако в други случаи (Мат. 26:39) Той се моли и прекланя колене, то не се чуди на това. Защото Христос дойде не само за да яви Себе Си на света, но и за да ни научи на всяка добродетел. А учителят трябва да учи не само с думи, но и с дела. Желаейки да покаже, че отива на страдания не против волята Си, а по собствена воля, казва: Отче! Дойде часът. Ето, Той желае това като нещо приятно и нарича предстоящото дело слава, и слава не само Своя, но и на Отца. Така и станало, защото се прославил не само Син, но и Отец. Защото преди кръста не Го познавали даже и иудеите, както е казано: Израил (Ме) не познава (Ис. 1:3); а след кръста цялата вселена се стекла при Него. Показва и това, в какво се състои славата на Сина и Отца; Божията слава се състои в това, всяка плът да повярва и да бъде облагодетелствана. Защото благодатта нямало да се ограничи само с иудеите, но щяла да се разпростре над цялата вселена. Казал това, понеже имал намерение да ги прати при езичниците. За да не сметнат това за нововъведение, неугодно на Отца, Той обявява, че властта над всяка плът Му е дадена от Отца. А преди това им бил казал: По път към езичници не ходете (Мат. 10:5). И какво означава: над всяка плът! Та нали не всички са повярвали? Но Христос, от Своя страна, се стараел да доведе всички до вярата; а ако те не Го слушали, то вината за това не е на Учителя, а на тези, които не Го приемат. Когато чуваш: „Ти даде, Аз приех“ (Йоан. 10:18) и подобно на това, разбирай, че това е казано по снизхождение, както много пъти сме пояснявали. Защото винаги, предпазвайки се да говори за Себе Си нещо велико, Той се снижава до немощта на слушателите. И понеже те се съблазнявали, слушайки за Него велики неща, Той им казва, достъпното за тях, както при разговор с деца, наричаме хляба, водата и въобще всичко останало така, както те. Но когато евангелистът говори за Господ (от свое име), чуй какво казва: Всичко чрез Него получи битие (Йоан. 1:3), и: На всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат (власт да стават – слав.) чеда Божии (Йоан. 1:12). Ако на другите дава такава власт, то нима Сам я нямал, а е получил от Отца? После, и в самите тези думи, на пръв поглед, унизяващи, е поставено нещо високо. Та на всичко, що си Му дал, това е снизхождение, да даде Той живот вечен, това е властта на Единородния и Божеството. Защото да дава живот, и при това – вечен, може само Бог. Нарекъл Отца Единия Истинен Бог за отличаване от лъжеименните езически богове, а не отделяйки Самия Себе Си от Отца (далеч от нас такава мисъл!). Защото и Той, бидейки истински Син, не може да бъде лъжлив бог, а е истински Бог, както същият евангелист казва за Господ в свое съборно послание: „Иисус Христос е истински Бог и живот вечен“ (1 Йоан. 5:20). Ако еретиците настояват, че Синът е лъжлив бог, понеже Отец е наречен единствен истински Бог, то нека знаят, че същият евангелист казва за Сина: Съществуваше истинската светлина (Йоан. 1:9). И нима, според тяхното разбиране, Отец е лъжлива светлина? Но не, далеч от нас такава мисъл! Затова, когато нарича Отца истински Бог, Го нарича така за отличаване от лъжливите езически богове, подобно на това, както и в думите: славата, която е от Единаго Бога, не търсите (Йоан. 5:44), според разбирането на еретиците ще излезе: „Тъй като Отец е Единият Бог, то Синът изобщо не е Бог“. Но такова заключение наистина е безумно.

(4-6) Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света.

Оттук познай как Отец прославя Сина. Без съмнение, и Синът прославя така Отца. Аз, – казва, – Те прославих на земята. Справедливо добавя: на земята. Защото на небесата Той бил прославен, приемайки поклонение от ангелите, а земята не го познавала. А понеже Синът възвестил на всички за Него, затова и казва „Аз Те прославих, като посях богопознание по цялата земя и като свърших делото, що Ми бе дал“. Защото делото на въплъщението на Единородния било – да освети нашата природа, да низвергне светоуправителя, когото преди боготворели, да насади богопознание между тварите. А как Той свършил това, когато още и не бил започнал? „Всичко – казва, – което трябваше да направя, го направих“. Да, Той направи това, което е повече от всичко друго: засади в нас корена на доброто, като победи дявола, и предаде Самия Себе Си на всепоглъщащия звяр – смъртта, а от този корен по необходимост ще дойдат и плодовете на богопознанието. „И така – казва, – Аз свърших делото, защото посях, посадих корена, а плодовете ще израснат“. Прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Естеството на плътта още не било прославено, тъй като още не се било сподобило с нетление и не се било приобщило към царския престол. Затова и казва: Прослави Ме, тоест: „Прослави Моето човешко естество, което сега не е в чест и което ще бъде разпнато и го издигни до онази слава, която Аз – Словото и Твоят Син – имах у Тебе преди свят да бъде“. Защото Той настанил човешкото естество със Себе Си на царския престол и сега Му се покланя всяка твар. Явих Твоето има на човеците. Сега обяснява какво означават думите: Аз Те прославих на земята – именно: „Аз възвестих Твоето име“. А как така Синът е възвестил? Защото още Исаия е казал: Кълнете се в истинния Бог (Ис. 8:1 – слав.) Ще се кълне в Бога на истината (Ис. 65:16). Но ние много пъти сме казвали, че ако и да било известно тогава Божието име, то било известно само на иудеите, и при това – не на всички, а сега се казва за езичниците, че на тях ще им бъде известно името Божие, тъй като Христос е дал вече семената на богопознанието, като повалил дявола, въвел идолослужението. И по друг начин. Ако и да познавали Бога, то го познавали не като Отец, а само като Творец. Но Синът възвестил за Него като за Отец, след като и с думи, и с дела дал на хората да знаят за Самия Него (тоест за Христа); а Който Сам е доказал за Себе Си, че е Син Божий, Той, очевидно заедно със Себе Си, е дал да се знае и за Отца.

(6-8) Те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Господ иска да утвърди две мисли – едната е тази, че Той не е противник на Отца, а другата – че Отец иска, те да вярват в Сина. Затова казва: Те бяха Твои, и Ти Ми ги даде. В думите: Ти Ми ги даде се показва и едното, и другото. „Аз не съм ги откраднал, но Ти съизволи те да дойдат при Мен. Ето защо, Ти, Отче, имаш към Мене не вражда, а единомислие и любов. Те спазиха Твоето слово, защото повярваха на Мен и не послушаха иудеите. Защото, който вярва на Христа, той спазва словото Божие, тоест Писанието, закона“. Понеже Писанието възвестява за Христа. И по друг начин. Всичко, което Господ говорел на учениците, принадлежало на Отца. „Защото Аз – казва – говоря не от Себе Си“ (Йоан 14:10). А Той им казал между другото: Пребъдете в Мене (Йоан 15:4). Ето, те и спазили това: Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе. Някои четат ἔγνωκαν (разбраха) без “ν”: „сега познах (ἔγνωκα)”, но такъв прочит е неоснователен, защото трябва да се чете с „ν”. „Сега – казва – учениците Ми узнаха, че Аз нямам нищо отделно и че не съм чужд за Теб, но че всичко, що си Ми дал (дал си Ми не като дар, като на някое създание, тъй като това не е придобито от Мен), е от Тебе, тоест принадлежи Ми като на Син и като на Лице, властно над това, което принадлежи на Отца. А откъде узнаха това Моите ученици? Защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, тоест от Моите слова, от Моето учение, защото винаги съм ги учил на всичко от Отца, и не само на това ги учех, но ги учех и на това, че съм от Тебе излязъл и че Ти си Ме пратил. Защото в цялото Евангелие Той искал да утвърди тази истина, че не е противник на Бога, а изпълнява волята на Отца.

(9-10) Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.

Показвайки, че казва това на Отца не заради нещо друго, а само заради тях, та да познаят, че Той ги обича и се грижи за тях – казва: “Аз се моля и прося за тях, а не за света. Защото на тези, без съмнение, им доказвам, че ги обичам, когато не само им давам това, което имам Самият Аз, но и Теб моля да ги пазиш. И така, моля Те не за порочните и мъдруващи по светски хора, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои“. За да не би, като слушаш постоянно как Той казва: „Ти си Ми дал“, да помислиш, че това началство и власт са Му дадени уж неотдавна, и през времето, когато Отец ги имал, Той (Синът) не ги е имал, или пък сега, когато Той ги има, Отец се е лишил от власт над тях, за това и казва: „И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое. Аз не сега приех тази власт но, когато те бяха Твои, бяха и Мои. Защото всичко Твое е Мое. И сега, когато Аз Самият ги имам, имаш ги и Ти, и не си се лишил от тях, защото всичко Мое е Твое“. И се прославих в тях, тоест имайки власт над тях. Аз се прославям в тях като Владика, подобно на това, както и синът на царя, имайки равни с баща си чест и царство, се прославя с това, че има също толкова, колкото има и баща му“. И така, ако Синът беше по-малък от Отца, Той не би се осмелил да каже: „Всичко Твое е Мое“, понеже господарят притежава всичко, което принадлежи на слугата, но слугата не притежава всичко, което принадлежи на господаря. А тук Той взаимно усвоява: принадлежащото на Отца – на Сина, а принадлежащото на Сина – на Отца. И така, Синът се прославя в тези, които принадлежат на Отца; защото Той има толкова власт над всички, колкото има и Отец.

(11-12) Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светии! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име. Защо Той постоянно казва това: Не съм вече в света, и: Когато бях с тях в света?

Който разбира тези думи просто, то то те ще му се сторят противоречащи. Защото на друго място Той им обещал: „Аз ще пребъда с вас“ (Йоан. 15:4), и: „Ще Ме видите“ (Йоан. 16:17), а сега, изглежда, казва друго. И така, може наистина да се каже, че Той казва това, приспособявайки се към техните разбирания. За тях било естествено да се опечалят, щом щели да останат без помощник. Той им обявява, че ги поверява на Отца и им Го дава за пазител и след това казва на Отца: „Щом Ме призоваваш при Себе Си, то опази ги Сам в Твоето име, тоест с Твоята помощ и сила, която си Ми дал“. А в какво да ги опази? „За да бъдат едно. Защото, ако имат любов един към друг и между тях няма разделения, те ще бъдат непобедими и нищо не ще ги надвие. И не просто да бъдат едно, но така, както сме Аз и Ти, да имат една мисъл и едно желание. Защото единодушието е тяхната охрана“. И така, за да ги утеши, Той умолява Отца да ги пази. Защото, ако беше казал: „Аз ще ви пазя“, те нямаше да повярват така дълбоко. А сега, когато умолява за тях Отца, Той им дава твърда надежда. Аз ги пазех в Твоето име. Казва така не защото уж не можел да ги пази по друг начин, освен с името на Отца, а, както много пъти сме казвали, защото слушателите Му били слаби и не си представяли още нищо велико за Него. Затова и казва: „С Твоята помощ ги пазех“. Заедно с това Той и ги укрепва в надеждата, че: „Както докато живях с вас, вие бяхте пазени с името и помощта на Моя Отец, така, вярвайте, и пак ще бъдете пазени от Него; защото да ви пази – за Него е обичайно дело.

(12-13) Ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Много самоунижение има в тези думи, ако някои ги приеме не така, както трябва. Защото виж какво се представя тук. Ония, които си Ми дал, опазих. На пръв поглед, Той заповядва на Отца, и Отец да пази, – подобно на това, както някой, предавайки имот за съхранение на друг, би казал: „Виж, аз нищо не загубих, не губи и ти“. Но Той казва всичко това, за да утеши учениците. „Казвам това – говори – в света, за успокоение, утешение и радост на учениците, за да се въодушевят и да не се безпокоят, тъй като Ти ги приемаш цели и ще ги пазиш, както и Аз ги опазих и никого не погубих“. Но как, Господи, да не си погубил никого, когато Иуда погинал, и мнозина други се върнали обратно (Йоан. 6:66)? „От Своя страна – казва – никого не погубих. Каквото зависеше от Мен, нищо не съм оставил, без да го изпълня, но ги опазих, тоест по всякакъв начин се стараех да ги опазя. А ако те сами отпадат, това ни най-малко не е по Моя вина“. За да се сбъдне Писанието, тоест всяко писание, предсказващо за сина на гибелта (погибелния син. Защото за него е казано в различни псалми (Пс. 108:8; 68:26) и в различни други пророчески книги. За съюза „за да” много пъти сме говорили, че Писанието има навик да нарича причина това, което се сбъдва впоследствие.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.

http://paraklis.uni-sofia.bg/xyyQl