Евангелие според св.ап.Йоан Богослов, гл. 7:

(37-38) На последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.

Наричали първия и последния или седмия ден на празника велик, защото и законът наричал последния ден на празника специален, свят (Лев. 23:35, 36). Следвайки това, и евангелистът нарича последния ден велик. Правилно се обръща с реч към народа в последния ден и с това сякаш го напътства за обратния път към дома. Защото би било ненавременно да говори на тези, които в разгара на деня се предавали на увеселения. Те не биха Го слушали. Иисус издигнал високо глас, отчасти за да бъде чут, отчасти, за да покаже смелостта Си, че не се бои от никого. И какво казва Той? Който вярва в Мене, както е речено в Писанието. Тук трябва да спрем и после отново да продължим: реки ще потекат от утробата му. Мнозина вярвали поради чудесата. Той показва, че човек трябва да вярва не толкова въз основа на чудеса, колкото на основание на Писанието. Защото правата вяра е от Писанието. Затова казва: „Който вярва в Мене, както е казано в Писанието, тоест както Писанието свидетелства за Мене, а именно, че Аз съм Синът Божий, Творецът, Господ на всичко, Спасителят на света“. Защото мнозина на пръв поглед вярвали, но не така, както е казано в Писанието, а както на тях им се искало. Такива са всички еретици. Казал, че от утробата на такъв вярващ ще потекат реки. С утроба в преносен смисъл Той нарича сърцето, както и Давид: и Твоят закон е в сърцето ми (Пс. 39:9). Казал, че ще потекат реки от жива вода, а не река. С това посочва изобилието и щедростта на благодатта на Духа – защото Духът е Такъв, че в която душа влезе и се утвърди в нея, я заставя да тече по-изобилно от всеки извор. Как у вярващия, според Писанието, от утробата му ще потекат реки. това всеки може да узнае, когато обърне внимание на езика на Петър, на стремителността на Павел и на мъдростта на Стефан. Нищо не можело да спре словата им, но те увличали всички след себе си, като някакви реки, с неудържимото си течение.

(39) Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.

Обяснявайки какви са тези реки от жива вода, евангелистът казва, че Той казал това за Духа Когото щели да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бил даден. Тук някой ще попита: „Защо евангелистът казва, че Светият Дух не е бил даден? Нима пророците не са говорили чрез Духа? И апостолите как са извършвали чудесата?“ Отговаряме. Безспорно, пророците са говорели чрез Духа. Но тази благодат се прекратила, оттеглила се от земята. Макар че тя действала във времената на пророците, но по времето, когато Христос действал в плът, заради не-достойнството на народа, пророчеството не се явявало и благодатта не присъствала в светилището и в храма им. И тъй като действие на Духа тогава нямало и то все още предстояло да бъде дадено, затова и казва, че Дух Светии още не бил даден, тоест Той не обитавал между иудеите и не се проявявал в действия. Що се отнася до апостолите, те извършвали чудеса не чрез Духа, а чрез властта на Господ. Защото чуй какво казва Евангелието. Възнамерявайки да ги изпрати, Той им дал власт, а не Дух Светии (Мат. 10:1; Лук. 10:19). Затова, колкото и чудеса да извършвали, ги извършвали не чрез Духа, а чрез властта и името на Господа. А когато Той възкръснал от гроба, тогава им казал: Приемете Духа Светаго (Йоан. 20:22). И на Петдесетница Светият Дух слязъл върху тях (Деян. 2:4). Или казано по друг начин: силата на Духа и преди кръста била в пророците и апостолите, но не така, както след възнесението, тоест не така щедра и изобилна, че да бъде сравнявана с реки. Затова евангелистът справедливо казал, че Дух Светии още не бил даден, тоест не бил излят в такова изобилие, както по-късно. Макар да Го имало и преди кръста но не в изобилие, защото Иисус още не бил прославен. Тук евангелистът нарича слава кръста, понеже Господ чрез кръста низвергнал мъчителя и се възцарил. Затова, когато още нито кръстът бил забит, нито грехът унищожен, нито нашата природа в Христа била победила света и се била примирила с Бога, естествено не била дарена и изобилна благодат на Духа. Защото било нужно най-напред да станем приятели на Бога, а това е извършено чрез кръста, а после вече и да получим Божия дар, подобно на това, както и в светския живот човек най-напред става приятел на царя, а после получава и дарове. И така, да благодарим на Бога, Който е излял върху нас такава изобилна благодат, каквато не са имали и пророците. Защото пророците са имали благодатта на Духа, но не са давали от нея на другите, а апостолите изпълнили с нея безчислено множество хора.

(40-43) Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос. Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него.

Засрамени от смелостта на думите Му, някои от народа, а не от началниците (понеже поради завистта си началниците винаги били против Него), изповядват, че Той е Пророкът, Когото чакат; други, от числото на неуките и неразсъдливите, казвали, че Той е Христос, не разбирайки, че Христос и Пророкът са едно и също лице, а не различни. По-неразумните казват, че Христос ще дойде не от Галилея, а от Витлеем и от Давидовото семе. Но те казали това със зъл умисъл, а не като Натанаил. И той казал: От Назарет може ли да излезе нещо добро? (Йоан. 1:46) , но говорил като вещ и точен в закона човек. Затова и Господ го похвалил, тъй като той казал това не със зъл умисъл, а поради точното знаене на закона. А тези с лукавство казват, че Христос няма да дойде от Галилея. Те може и да са знаели че Иисус е от Витлеем, макар да бил възпитан в Галилея; но поради завист не искат да признаят произхода Му от Витлеем, а Го наричат галилеец. Нека и да не са знаели, че Той е от Витлеем. Но как може да не знаят, че е от Давидовото семе? Защото Мария очевидно водела рода си от Давид. Оттук проличава, че те говорели така поради злонамереност. Разпрата възникнала сред народа, а не сред началниците, защото те се придържали към една мисъл – да не Го приемат за Христос.

(44-46) А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя човек.

По-умерените в злобата се противели на Христовата слава само на думи, а по-безсрамните искали да сложат и ръце върху Него. Обаче невидимо ги възпирала божествена сила. Впрочем и това чудо не ги поразило. Справедливо казал за тях Давид: хулеха и не преставаха (Пс. 34:15). Да видим какво отговарят на фарисеите слугите, пратени да Го Доведат. Те са много благоразумни, фарисеите считали себе си за мъдри, били чели Писанието и видели чудесата, но въстават против Господа и като разбойници питат: Защо не Го доведохте? А слугите се убедили само от учението, без знамения. Толкова лесно склоними били към доброто. А това, че били пленени не от знамения, а от самото учение (което е по-важно), се вижда от следното. Не казали: „Никога човек не е чудодействал така“, а: „не е говорил така“. Толкова готови и бързи били за приемане на словото на спасението. Но трябва да се удивляваме не само на благоразумието, а и на смелостта им. Те не се плашат от яростта на началниците, не се унижават като слуги и не говорят в угода на началниците си, но свидетелстват за истината. Трябва да им подражават всички намиращи се под властта на началници, и да не ги слушат когато им заповядват нещо несправедливо, както се случило и при Саул. Той, противно на закона, заповядал да умъртвят Божиите свещеници, но слугите не го послушали и не постъпили според волята му (1 Царств. 22:17).

(47-51) Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някои от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?

Защо фарисеите се обръщат към служителите не с гняв, а с кротост, и така меко казват: Да не сте се и вие прелъстили?. Защото се боели да не би те съвсем да се отделят от тях и да се присъединят към Христа. Затова им говорят много кротко и ласкаво: „Да не сте се прелъстили и вие, които сте по-умни от останалите и винаги се намирате при нас, опитните в закона?“. След това се опитват да ги убедят с пример, но много неразумно. „Нима – казват – е повярвал в Него някой от началниците?„. Но кой е виновен? Христос или тези, които не повярвали? Без съмнение подлежат на осъждане тези, които не повярвали. Наричат народа проклет за това, че повярвал, докато самите те и за неверието си, и за това, че пречели на другите да вярват, са достойни за безброй проклятия. Защо евангелистът отбелязва за Никодим, че ходил при Иисус нощем и че бил един от тях? За да направи явна лъжата им. Те казали, че никой от началниците не бил повярвал в Него; а той показва, че те и в този случай лъжат. Защото, ето, Никодим е и началник, и е един от тях, а е повярвал в Христа. Каква забележка им прави Никодим? Той казва: „Нима нашият закон осъжда човека, ако най-напред не го изслушат?„. С това той показва, че нито са чели закона, нито са изпълнявали изискванията му, макар и много да мечтаели за законност. Защото, ако законът повелява да не се убива никого без предварителен съд, а те се стремели към това, без да са изслушали предварително, то, очевидно, са престъпници на закона. Казал още: „и ако не узнаят какво върши„. С това показал, че трябва да се изслуша не просто така, а много внимателно, за да се разбере как трябва да се постъпи, а не да се осъжда просто така, без да се разследва случая.

(52-53) Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. И всеки си отиде у дома си.

(8: 12) Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света: който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

Когато Никодим твърде разумно изобличил фарисеите за противозаконното им разпореждане, те, ядосани, с грубост и даже с ярост му казват: Да не си и ти от Галилея? Но как отива това като отговор на забележката на Никодим? Той казал, че без съд и следствие не бива да се обвинява човек. Без съмнение, в отговор на това те трябвало да докажат, че обвиняват Иисус не без съд, а законно, че и слуги пратили да Го хванат, и правят всичко така, както трябва. А те какво казват? Да не си и ти от Галилея? Виждаш ли колко неразумно? Виждаш ли каква непоследователност в думите? После, изкарвайки го невежа, казват: „Изследвай и виж, не от Галилея пророк не се е явил, тоест върви и се научи, тъй като досега не си се научил, че от Галилея пророк не се е явил. Говорят така, осмивайки го като незнаещ. Но, о, фарисеи! Какво казал Никодим? Той не казал, че Иисус е пророк, а казал, че не бива да бъде убиван без съд. Как така той казал това, а вие отговаряте друго? Тъй като те постоянно укорявали Христа заради Галилея, а Го приемали за един от пророците, Той им показва, че не е от числото на пророците. „Аз – казва – Съм светлината на света, светлина в собствен смисъл: светлина не пророческа, тоест непълна и слаба, но истинска светлина, не ограничаваща се от пределите на Галилея или Палестина, но светлината на света и Владиката на всички хора; Аз съм Този, за Когото пророкът е казал: ще Те поставя светлина за езичниците (Ис. 42:6). Можеш да ползваш този цитат и против Несторий. Защото Господ не казал: „В Мен е светлината на света„, а: Аз съм светлината на света. Който бил видим като Човек, Той Самият бил и Син Божий, и светлината на света, а не така, както празнословел Несторий, че уж Синът Божий обитавал в обикновен човек. Не! Синът на Мария и Синът Божий, както бе казано, бил Един и Същ. – „Който – казва – Ме последва, той не ще ходи в мрака, тоест не ще остане в заблуда, а ще се освободи от заблудата и мрака“. Същевременно с това одобрява Никодим и слугите, като правилно действащи и поради това – намиращи се в светлината, и намеква на фарисеите, че се намират в заблуда и мрак и тайно кроят козни.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.