Евангелие според св. Йоан Богослов, гл. 12:

(1-3) Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

На десетия ден от месеца избират агне за заколение за празника Пасха (Изх. 12:3) и пак от това време започват да приготвят всичко необходимо за празника. Обикновено шест дни преди Пасха, тоест на деветия ден от месеца, се хранят обилно и от този ден започват празника. Затова и Иисус, като дошъл във Витания, споделя вечерята. Евангелистът, желаейки да покаже истинността на възкресението на Лазар, казва: а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Защото той, след като се явил жив, не умрял веднага, но останал дълго време на земята, ядял, пиел и извършвал и другите обичайни човешки дейности. А с думите: “Марта прислужваше” означил, че гощавката била в нейния дом. Забележи, моля те, вярата на тази жена. Тя не поверила прислужването на слугини, а сама го изпълнява непосредствено. И Павел говори за вдовица, която умивала нозе на светии (1 Тим. 5:10). И така, Марта служи въобще на всички, а Мария въздава чест само на Христа, защото тя вижда в Негово лице не човек, а Бог. Защото поляла с миро и отрила с косата си нозете Му, тъй като имала за Него не такова мнение, каквото другите, не като за обикновен човек, а като за Владика и Господ. Мария може да се разбира и във висш смисъл – за божеството на Отца и Господа на всички; тъй като Мария означава „господарка“. И така, господстващото над всички божество на Отца помазало нозете на Иисус – възприетата в последните дни плът на Бог-Слово – помазало с мирото на Духа, както казва и Давид: “затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост” (Пс. 44:8); и великият Петър казва: “нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос” (Деян. 2:36). Защото възприетата от Словото плът, помазана от слезлия върху утробата на Девицата божествен Дух и станала същото, каквото е и Словото, тоест Бог, напълнила света с благословение, както мирото на Мария напълнило цялата къща с благоухание. А какво представлява косата, с която са отрити нозете? Това, разбира се, са светиите, украсяващи главата Божия и върховната Му власт. Защото те, бидейки в славата Божия, могат да бъдат наречени Негово украшение. Те и станали съучастници в помазването на плътта Господня, както и Давид ги нарича “съучастници” (Пс. 44:8), и апостол Павел казва на коринтяните: “А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог” (2 Кор. 1:21). И навсякъде узнаваме, че живеещите по Христа се наричат “христосовци” (помазани). И така, под косата, с която са отрити нозете на Иисус и която е съучастница в божественото помазване, може да разбираме християните. Косата е нещо мъртво. И християните са мъртви, понеже са “разпнали плътта си” (Гал. 5:24) и са “умъртвили земните си членове” (Кол. 3:5), и са се умъртвили за света. Косата украсява главата и представлява нейна слава. Божия слава представляват и светиите, тъй като светлината им свети пред хората и Отец се прославя чрез тях (Мат. 5:16), и Го прославят в членовете си. И ти, тъй като Иисус е възкресил твоя ум, като някой Лазар, Го приеми в дома на душата си; нека седне с Него и възкръсналият; помажи нозете на Господа шест дни преди Пасха, преди да настъпи Пасхата на бъдещия век, докато живееш в този свят, сътворен за шест дни. Под нозе Христови може да разбираш Апостола и Евангелието, и въобще заповедите, тъй като чрез тях Той ходи в нас. И така, към тези добродетели присъедини миро – разположение, съставено от различни добродетели, най-висшата от които е вярата, гореща като нард. Защото, ако не покажеш пламенно, усърдно и добродетелно разположение към тези заповеди и не ги отриеш с умъртвените си членове като с коса и не ги приемеш в себе си, не ще можеш да облагоухаеш дома си. Под нозе на Господ можеш да разбираш и по-малките братя, в лицето на които Христос идва при вратите на всекиго и моли нужното: помажи ги с мирото на милостинята. Мнозина дават милостиня на показ, затова и не получават полза за себе си, понеже тук получават наградата си (Мат. 6:1, 2). А ти отрий с косата си и получи полза за душата си, събери плода на милостинята в господствената част. И ако имаш нещо мъртво и бездушно, подобно на косата – облагоухай го с това добро помазване. Защото е казано: изглади греховете си с милостини (Дан. 4:24 – слав.).

(4-8) Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Иска-риот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Иуда, бидейки користолюбив, не одобрява този начин на грижа. „Защо – сякаш казва той – не донесе пари, от които можеше да открадна, а миро?“ А защо друг евангелист (Мат. 26:8-9) казва, че всички ученици са казали това? На това трябва да се каже, че, макар всички да са казали така, останалите го казали не с такава мисъл, с каквато – Иуда. Господ не изобличава Иуда, макар да знае, че той казал това с намерението на крадец. Защото не искал да го посрами, научавайки и нас дълго да търпим такива хора. Впрочем Господ скрито упреква Иуда в предателство и в това, че той ще Го предаде на смърт поради користолюбието си. Затова споменава и за погребението, поразявайки неразумното му сърце, та той да се поправи, и добавеното има следния смисъл: „Сиромасите – казва – всякога имате при себе си, а Мене не всякога; още малко и Аз ще си тръгна, тъй като ти си Ми приготвил смърт. Ето защо, ако съм ти неприятен и ако честта, която Ми въздават, е тягостна за теб, потърпи малко и ще се избавиш от Мен; и тогава ще стане явно дали заради сиромасите се грижиш за продажбата на мирото“. – Ако Иуда е бил користолюбив и крадец, защо Господ възложил на него разпореждането с парите? Поради същото това, че бил крадец, за да отнеме от него всяко извинение. Защото той не можел да каже, че Го е предал (Иисуса) поради любов към парите. Ковчежето с парите го утешавало, но и носейки ковчежето, той не бил верен. Защото отмъквал, тоест крадял това, което пускали там, и бил светотатец, присвоявайки за себе си подаянията за святото дело.

Нека чуят светотатците каква е участта им. Върхът на злото е в това, че Иуда впоследствие предал Иисуса и Господа. Виждаш ли до какво довежда користолюбието? – До предателство. И така апостол Павел сполучливо нарекъл сребролюбието “корен на всички злини” (1 Тим. 6:10), защото то предало Господа и винаги прави така. Някои пък казват, че пазенето на парите било поверено на Иуда като най-малък от всички. Защото да се служи около парите е по-малко, отколкото да се поучава, както казват и апостолите в книгата „Деяния на светите Апостоли“ (6:2): “Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.”

(9-11) Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

Тези, които дошли при Господа, били по-добронамерени от другите, безсъзнателните и неистовите; защото дошли не само заради Иисуса, но и за да видят Лазар. Тъй като било извършено наистина превелико чудо, мнозина желаели да видят възкръсналия може би с надеждата да узнаят от Лазар нещо за намиращите се в ада. фарисеите пък били така безчовечни, че искали да убият не само Иисус, но и Лазар, защото той за мнозина послужил като повод за спасение чрез чудото, извършено над него, довеждайки безхитростните хора към вярата. Така и благодеянието на Иисус за тях станало престъпление. Те особено се ядосвали на това, че по случай настъпването на празника всички отиват във Витания, узнават за чудото и виждат с очите си възкръсналия.

(12-13) На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

След като се отдалечил за малко време в пустинята, за да утеши яростта на кръвожадните, Господ отново явно влиза в Иудея и се показва пред всички. Настъпило, най-сетне, времето да пострада, и трябвало не да се крие, а да предаде Самия Себе Си за спасението на света. И виж каква била последователността на страданието. Господ възкресил Лазар, като запазил за края това чудо, най-важно от всички останали; следствие на това мнозина се стичали при Него и повярвали. От това, че мнозина повярвали, се увеличила завистта на враговете. След това последвали козни против Него и кръст. Народът, като чул, че Иисус идва, Го посрещнал със слава, без съмнение, заради чудото над Лазар, въздавайки Му по-голяма чест, отколкото се полагала на обикновен човек. Понеже Го приемали вече не за пророк, защото на кого от пророците техните отци са въздали такава чест? Затова и възкликвали: Осана! Благословен Идещият в име Господне!. От това възклицание разбираме, първо, че Той е Бог, понеже осана означава „спаси“. Така превели тази дума на гръцки и седемдесетте тълковници в 117-и псалом (ст. 25). Защото на еврейски език се чете: „осана“, а на гръцки: “О, Господи, спаси!”. Да спасява, е свойствено само на Бога и към Него е казано: „Спаси ни, Господи Боже наш!“. От всички места на Писанието всеки ще узнае, че Писанието приписва спасението само на Бога. И така онези, които възклицавали към Христа с думите на Давид, показват с това, първо, че Той е Бог; и още, че Той е Бог в собствения смисъл на думата. Защото казват: Идещият, а не „воденият“. Последното има в себе си нещо робско, а да се идва е самовластно. С думите: в име Господне изразяват същото – че Той е истински Бог. Защото не казват, че Той идва в името на раб, а в името на Господ. Представят още и това, че Той не е противник на Бога, а е дошъл в името на Отца, както и Самият Господ казва: “Аз дойдох в името на Моя Отец, а друг ще дойде в свое име” (Йоан. 5:43). Наричат Го и Цар Израилев може би в мечти за чувствено царство; понеже очаквали, че ще се издигне някой цар с природа, по-нисша от човешката, и ще ги избави от господството на римляните.

(14-16) А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Другите евангелисти казват, че Господ рекъл на учениците Си: отвържете го и докарайте (Мат. 21:2; Марк 11:2; Лук. 19:30). А тук Йоан не споменава за нищо такова, а просто казва: Иисус, като намери едно осле. Впрочем разногласие между евангелистите няма. Останалите разказали по-пространно, а Йоан казал по-кратко: Иисус, като намери едно осле. Когато учениците го отвързали и докарали, Иисус го намерил и го възседнал. В това обстоятелство Той изпълнил и пророчеството на Захария, който казал: не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде при тебе, възседнал младо осле (Зах. 9:9). Тъй като иерусалимските царе в по-голямата си част били несправедливи и користолюбиви, то пророкът казва – „Не бой се, дъще Сионова! Царят, за когото ти предсказвам, е кротък и смиреномъдър, и ни най-малко не е горд“. Това се вижда и от факта, че Той дошъл, възседнал осле. Защото влязъл не съпроводен от войска, а пристигнал на едно осле. Това, че Господ възседнал осле, било и образ на бъдещето. Това животно, според закона – нечисто, било символ на нечистия народ от езичници, който Иисус, Словото Божие, възсяда, подчинявайки на Себе Си този непокорен и груб, по подобие на осле, нов народ, който Той и възвежда в истинския Йерусалим, след като станал опитомен и покорен Нему. Защото нима Господ не е издигнал на небето тези езичници, които са станали Негов народ и са се покорили на евангелската проповед? – Палмите може би означавали това, че Той, като възкресил Лазар, станал победител над смъртта; защото палмата била давана на победителите в битките. Може би с тях се изразявало и това, че прославяният е небесно и дошло свише Същество. Защото от всички дървета само палмата така се извисява, разлиства се нависоко, в листата има бяла сърцевина, а в ствола и средата, до върха е грапава и неудобна, да се изкачи някой по нея, тъй като на клонките има шипчета. Така и този, който се стреми към познанието на Сина и Словото Божие, ще го намери не лесно, а трудно, изкачвайки се с трудовете на добродетелта, но след като достигне висотата на познанието, ще се озари от ярката светлина на богопознанието и от откровението на неизречени тайни, наподобяващи пребялата сърцевина на палмата. Моля те, удиви се на евангелиста, как той не се срамува, а открито говори за предишното незнание на апостолите. „Учениците – казва – изпървом не разбраха това, но разбраха тогава, когато Иисус се прослави“. Под слава разбира възнесението, последвало страданията и смъртта. Тъкмо тогава, без съмнение, след слизането на Светия Дух, те познали, че това било писано за Него. Че това било написано, те може би и да знаели; но че написаното се отнасяло за Иисус, това било скрито от тях, и не без полза. В противен случай те щели да се съблазнят от Неговото разпятие, когато страда Този, Когото Писанието нарича Цар.

(17-19) Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

Народът, който видял чудото над Лазар, свидетелствал и проповядвал за силата на Иисус. Затова и Го посрещнали със слава тези, които чули за извършването на това чудо, тоест повярвали; ако не бяха повярвали, нямаше да се променят толкова скоро, фарисеите, казващи: Видите ли, че нищо не помага? – казват това не поради лукавство, понеже не били от числото на клеветящите против Спасителя, но изглеждат благоразположени, само че – не явно, защото не смеят явно да се противопоставят на беснеещите против Господа, опитват се да ги усмирят чрез последствията от делата им, казвайки сякаш така: „Каква полза имате от това, че кроите много козни срещу Този Човек? Каквото и зло да замисляте, Той все повече расте и славата Му се увеличава. Защото светът, тоест целият народ тръгна подире Му. Затова, като нямате никакъв успех, оставете вашите козни и не грешете напразно“.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.