Четвърта Неделя след Пасха – на Разслабения.

Евангелие според св. Йоан Богослов, 5 гл.:

(1-4) Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира кьпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Имало иудейски празник; мисля, че празникът Петдесетница. Господ отива на празника отчасти, за да не изглежда като противник на закона, а да се покаже участник в празника на народа, отчасти, за да привлече към Себе Си по-голям брой хора, особено от простолюдието, чрез учението и личбите Си. Защото на празниците обикновено се събират и земеделци, и градски занаятчии, които през останалите дни се занимават с делата си. Къпалнята се нарича „овча“, защото при нея били докарвани жертвените овци и в нея се умивали вътрешностите им. Мнозина мислели, че водата получава някаква божествена сила само от това, че в нея били умивани вътрешностите на жертвите, че поради това и ангел слизал в тази вода, като в избрана, и извършвал чудеса. Изглежда Божественият Промисъл предустроил чудото в тази къпалия с цел, отдалеч да води иудеите към вяра в Христа. Тъй като щяло да бъде дарувано кръщението, имащо велика сила и превелик дар, понеже то очиства от греховете и оживява душите, то Бог предизобразява кръщението в иудейските обреди и дава на иудеите например вода, очистваща ги от нечистотиите, макар и не от съществените, а от мнимите, например от нечистотата вследствие на докосване до мъртвец или до прокажен, и много други подобни неща; дава също и чудото на тази къпалия, ръководещо ги към приемането на кръщението. Ангелът, който слизал от време на време, раздвижвал водата и й придавал целителна сила. Защото не от естеството на водата зависело да изцерява сама по себе си (в такъв случай това би ставало винаги), но всичко зависело от действието на ангела. Така и при нас водата на кръщението е обикновена вода, но след като чрез божественото слизане получи благодатта на Духа, тя премахва душевните болести. Сляп ли е някой, тоест душевните му очи са повредени и не може да различава доброто от злото; хром ли е, тоест неподвижен е за вършене на добро и преуспяване в доброто; изсъхнал ли е напълно, тоест намира се в състояние на отчаяние и няма в себе си нищо добро тази вода изцерява всички. И тогава слабостта не позволявала на някои да получат изцеление, а сега ние нямаме никакво препятствие към кръщението. Защото след оздравяването на един, другите не остават без изцеление; но дори цялата вселена да се отмине, благодатта няма да намалее.

(5-7) Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Търпението на разслабения е изумително! Тридесет и осем години той бил болен, ежегодно очаквал избавление от болестта, но бил изпреварван от по-силните; въпреки това не се отказвал и не се отчайвал. Затова и Господ го пита, желаейки да ни покаже търпението на този човек. Пита не за да узнае, защото не само е излишно, но е и безумно да се пита болен иска ли да бъде здрав. Казаха че Той пита, за да ни покаже търпението на този човек. И какво прави той? Отговаря много кратко. ,Да, казва, Господи, желая, но си нямам човек, който да ме спусне във вода та“. Не изрича никаква хула, не отблъсква Христа като Такъв, Който е задал неуместен въпрос, не проклина деня, в който се е родил, както правим ние, малодушните, и при това при най-леки болести, но отговаря кротко и плахо. Макар и да не знаел Кой го пита, но може би считал Христа за полезен за себе си дори и само за това, че ще го спусне във водата, и затова иска да Го привлече и да Го предразположи към себе си с думите си. А Христос не казал: „Искаш ли да те изцеря?“ за да не се покаже тщеславен.

(8-10) Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е не бива да си дигаш одъра.

Повелява да вземе одъра си, за да не счете никой това за привидение. Защото, ако крайниците на болния не бяха заякнали и укрепнали, той нямаше да може да носи одъра. Не изисква от него вяра преди изцелението, както от някои други, защото болният не Го бил виждал още да извършва знамение. Защото от тези, от които Господ изисквал вяра, Той я изисквал не преди чудесата, а след като извършвал чудеса пред тях. Виж как той наведнъж чул и повярвал. Не помислил сам в себе си и не казал: „Не се ли шегува Той, че ми заповядва веднага да стана? За тридесет и oceм години боледуване не получих изцеление, а сега изведнъж да стана?“. Нищо такова не помислил, но повярвал и станал. Изцерява в събота, научавайки хората да разбират по друг начин обредите на закона и да поставят почитането на съботата не в телесно разбираното бездействие, а във въздържането от зло. Защото законът, бидейки закон на винаги вършещия добро Бог, не може да забранява да се върши добро в събота.

(11-13) Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

Трябва да се удивим на смелостта на този човек пред иудеите. Те настойчиво му казват: ,Не бива да си дигаш одъра в събота“. А той смело изповядва своя благодетел: Който ме изцери, Той ми рече. Сякаш казва така: „Вие безумствате, когато ми заповядвате да не слушам Този, Който ме изцери от толкова продължителна и тежка болест“. Иудеите не го питат: „Кой те изцери?“, а: Кой ти рече: вземи одъра си? Така те доброволно си затворили очите за доброто и постоянно изтъкват мнимото нарушаване на съботата. Иисус се скрил отчасти за това, в Негово отсъствие свидетелството за изцелението да бъде свободно от всяко подозрение и да не помислят, че този човек Го ласкае, а че свидетелства за истината; отчасти, за да не разпалва още повече яростта на иудеите. Защото дори само видът на ненавиждания разпалва ненавистта. Затова Той оставя този въпрос да бъде изследван сам по себе си. Защото иудеите обвинители, като подложили събитието на изследване и анализ, го правят още по-публично.

(14-16) След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случаи да Го убият, задето вършеше това в събота.

От думите на Господ към разслабения: ето, ти оздравя; недей греши вече, научаваме, първо, че болестта сполетяла този човек заради греховете му, и, второ, че учението за геената е истинно и че мъчението е вечно. И къде са сега тези, които казват: „За един час извърших блуд; и за какво ще нося безконечно наказание?“. Защото ето и този човек не е грешил толкова години, колкото е търпял наказание; но е прекарал почти цял човешки живот в наказание. Греховете биват съдени не по продължителността им, а по самото естество на престъпленията. научаваме се и на това, че макар и да понесем тежко наказание за предишните си грехове, ако отново паднем в същите грехове, ще търпим още по-голямо наказание. И напълно справедливо. Защото, който не е станал по-добър от първото наказание, той бива подложен на по-големи мъки, защото е безчувствен и нехаен. А защо ще кажеш не всички биват наказвани така? Защото виждаме, че мнозина порочни се радват на здраве и благоденствие. Но това, че те не са претърпели нищо тук, ще бъде повод за по-голямо наказание там. Почвайки това, Павел казва: бидейки съдени от Господа, то-тук, се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света, тоест там (1 Кор. 11:32). Защото тукашните страдания са вразумления, а тамошните наказания. А нима всички болести са от грехове? Не всички, но по-голямата част. Защото едни от тях възникват заради греховете, както се е случило с този разслабен; и в книгата „Царства“ виждаме, че някой се разболял от проказа заради греховете си (4 Цар. 5:27; 15:5). Други са за прослава и разкриване, както се случило с Иов, за да стане явна неговата добродетел. Други са от разсеяност, например от невъздържание и пиянство. От думите на Господ: недей греши вече някои правят предположението, че Господ е знаел, че този разслабен ще съобщи за Него на иудеите и Ще Го посочи след срещата с Него в храма, и по този повод казва: недей греши. Но не е така. Този човек се оказва благочестив. Защото Иисус го намира в храма. Ако той не беше благочестив, щеше да се върне у дома си и да се отдаде на отдих и наслаждение, и щеше да избегне яростта на иудеите и спора. Но нищо подобно не го отвлякло от храма. След като познал Иисуса, виж колко благоразумно съобщава за Него на иудеите. Не казва, както те желаели да чуят, че Иисус казал: вземи си одъра, а: „Той ме изцери“, което те не искали да чуят, обвинявайки Го в нарушаване на съботата. Ако иудеите започнали да гонят Господа, то какво е виновен за това този човек, който им съобщил за Него? Той проповядвал за Изцерителя с добра цел да привлече и други към вярата. А ако те започнали да гонят благодетеля, то това е тяхна вина. Под овча къпалия можеш да разбираш благодатта на кръщението, с която Господ Иисус, закланата за нас Овца, се умил, като се кръстил за нас. Тази къпалия има пет притвора. Защото в кръщението се явяват четирите добродетели и съзерцание с догматите. И така, човешкото естество, разбито по подобие на разслабения във всичките си душевни сили, лежало болно тридесет и осем години. Защото нямало здрава вяра в Троицата (три), не вярвало твърдо в бъдещия век (осем), тоест във възкресението и в съда за цял живот. То не получавало изцеление. Защото си нямало човек, който да го спусне в къпалнята, тоест тогава Синът Божий, Който щял да го изцели чрез кръщението, не бил още Човек. А когато станал човек, тогава изцелил нашето естество; повелил ни и да си вземем одъра, тоест да направим и тялото леко и тънко и да се извисим над земята, като не се обременяваме от плътта и от земни грижи, но да станем от равнодушието към доброто и да ходим, тоест да се движим към вършенето на добро. Раздвижването на водата в къпалнята означава, че в нея се раздвижват духовете на злобата, съкрушавани и стъпквани от благодатта на Светия Дух. О, да може и ние да получим здраве! Ние, които сме се разслабили и сме неподвижни към всяко добро дело, и си нямаме човек, тоест човешки разум (сякаш сме се уподобили на неразумен добитък), за да ни спусне в къпалнята на слъзното покаяние, в която, който влезе първи, той получава изцеление. Защото надяващият се на следващото време и отлагащият покаянието, който не бърза да се покае тук, а закъснява, не получава изцеление. И така, старай се да влезеш пръв, за да не те застигне смъртта. Тази къпалия на покаянието я раздвижва ангел. Кой? Ангелът на великия съвет на Отца Христос и Спасителят. Защото, ако божественото учение не докосне нашето сърце и не предизвика в него раздвижване чрез напомняне за мъките в бъдещия век, то тази къпалия няма да бъде действена и разслабената душа не оздравява. Тя справедливо може да“ бъде наречена овча. Защото в нея, като овци, се умиват вътрешностите и помислите на светите и незлобивите, приготвящи себе си в жертва жива и благоугодна Богу (Рим. 12:1). О, да можем и ние да получим здраве и след оздравяването да се намираме в храма, тоест да не се оскверняваме с несвещени помисли, та да не ни сполети по-лошо наказание в бъдеще.

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.