Трета неделя след Петдесетница

Евангелие според св. ап. Матей (6:22-33):

Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?

Тоест ако ти си оковал ума си в грижи за богатството, с това си угасил светилника, помрачил си душата си, защото, както окото, когато то е просто, тоест здраво, освещава тялото, а когато е лукаво, тоест нездраво, го оставя в тъмнина: така и умът се ослепява от грижите, а при слепота на ума цялата душа бива тъмна: защото умът е око на душата.

Никой не може да слугува на двама господари.

Двама господари нарича Бога и мамона, защото те ни дават противоположни заповеди. Ние избираме за свой господар дявола, изпълнявайки неговата воля, и правим корема си бог: но истинският наш Господ е Бог. Не можем да служим на Бога, когато служим на мамона. Мамонът е всяка неправда, а неправдата е дяволът.

Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Виждаш, че богатият и неправедният не е възможно да служи на Бога, защото алчността за придобиване на богатство го отклонява от Бога.

Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете.

Защо? Поради това, че алчността за имущество ни отдалечава от Бога. Душата, бидейки безтелесна, няма нужда от храна, но Господ говори така по общия обичай, защото душата, както виждаме, не може да остане в тялото, ако не се храни плътта. Господ не забранява да се трудим, но забранява да се предаваме изцяло на грижи, прекратявайки духовното дело и пренебрегвайки Бога. Ето какво ни се забранява! Трябва да се занимаваме със земеделие, но особено необходимо е да се грижим за душата.

Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

Тоест Който е дал по-голямото – душата и тялото, нима Той няма да даде храна и облекло?

Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

Господ можел да даде за пример Илия и Йоан, и да каже как са живели те, но Той напомнил за птиците, за да ни даде да почувстваме, че ние сме по-неразумни и от тях. Бог ги храни, влагайки в тях естествен разум да си доставят храна.

Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

Колкото и да се грижиш, нищо няма да направиш без Божията воля. Тогава защо се мъчиш напразно?

Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.

Посрамва ни не само с неразумните птици, но и с увяхващите кринове. Защото, ако Бог така ги е украсил, макар и да не е имало никаква нужда от това: то колко повече ще задоволи нашата нужда от облекло? Заедно с това показва, че дори и много да се грижиш, няма да можеш да се украсиш така, както криновете: защото и сам най-мъдрият и изискан Соломон, през цялото си царуване, не можел да се облича подобно на тях.

И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

Оттук се научаваме, че не бива да се грижим за украшения, тъй като това е присъщо на тленните цветя, и затова всеки, който се украсява, е като трева. А вие, казва, сте разумни същества, вас Бог е съставил от тяло и душа. Всички, предали се на житейски грижи, са маловерци, защото, ако имаха съвършена вяра в Бога, не биха се грижили толкова много.

И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците.

Той не ни забранява да ядем, но ни забранява да казваме: какво ще ядем? както богатите обикновено говорят от вечерта: какво ще ядем утре? Виждаш ли, че Той забранява изискаността и разкоша в храната!

И защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Царството на Бога е наслаждение с блага, но това наслаждение се дава за правда. И така, който се грижи за духовното, на него, по Божията щедрост, се дава и телесното.

 

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.