Пета Неделя след Пасха – на Самарянката.

(16-22) Иисус и казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус и казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. – Иди повикай мъжа си.

Виждайки, че тя настоява да получи, а Него подбужда да даде, казва: повикай мъжа си, сякаш показвайки, че и той трябва да участва с нея в този Негов дар. Тя, за да скрие по-скоро и заедно с това – да получи, казва: Нямам мъж. И ето сега Господ чрез пророческо знание открива Своята сила, изброява предишните й мъже и извежда наяве този, когото тя сега крие. Тя не се ли ядосала, като изслушала това? Не Го ли оставила и не избягала ли? Не, още повече се удивила, още повече се укрепила и казва: Господи! Виждам, че Ти си пророк, и Го пита за божествени, а не за житейски неща, например за здравето на тялото или за имуществото. Така целомъдрена и благоразположена към добродетелта била душата й! И за какво пита? Нашите бащи се покланяха в тая планина. Казва това за Авраам и приемниците му. защото казват, че тук Исаак щял да бъде принесен от него в жертва. „А как – пита – вие казвате, че трябва да се покланяме в Йерусалим?“. Виждаш ли как тя се издигнала по-високо? Преди малко се грижела за това, да не се мъчи от жажда, а сега пита за догматите. Затова и Христос, виждайки нейната схватливост, макар и да не разрешава това нейно недоумение (понеже то нямало особена важност), й открива друга, по-важна истина, която не открил нито на Никодим, нито на Натанаил. „Настъпва, казва, време, когато нито тук, нито в Йерусалим ще се покланят на Бога. Ти – казва – се опитваш да докажеш, че самарянските обичаи са по-достойни от иудейските. А Аз ти казвам, че нито едните, нито другите имат достойнство, но ще настъпи един друг порядък, който е по-добър от тези два. Но и при това Аз обявявам, че иудеите са по-достойни от самаряните. Вие, казва, се кланяте на това, което не знаете, а ние, иудеите, се кланяме на това, което знаем„. Причислява Самия Себе Си към иудеите, защото говори съобразно с разбирането на жената, а тя Го възприемала като иудейски пророк. Ето защо Той казва: ние се кланяме. – А как самаряните не знаели на какво се кланят? Те мислели, че Бог се ограничава от мястото. Поради това, когато и лъвовете ги изяждали, както беше казано по-горе, те чрез пратеници донесли на царя на асирийците, че Богът на това място не ги търпи. Обаче и след това те дълго продължавали да служат на идолите, а не на Самия Бог. А иудеите били свободни от такова разбиране и, макар и не всички, Го считали за Бог на всички. Защото спасението е от иудеите. Тези думи ни подсказват двояка мисъл. Или тази, че благата за вселената са произлезли от иудеите, понеже познаването на Бога и отхвърлянето на идолите имат началото си от тях, както и всички останали учения (догмати), и самият начин на вашето самарянско поклонение, макар и неправилен, е получил началото си пак от иудеите. Или Той нарича спасение Своето пришествие, което е било от иудеите. Под спасение може да се разбира и Самия Господ, Който по плът е бил от иудеите.

(23-24) Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Макар ние, иудеите, да имаме предимство в начина на поклонение пред вас, самаряните, но и образът на иудейското служение накрая ще изчезне. И промяната ще настъпи не само в мястото, но и в начина на служение, и тази промяна е много близка, и вече е настъпила. Защото тези предмети няма да имат значение във всички времена, както имат значение словата на пророците“. Нарича истински поклонници тези, които живеят по Неговия закон, които не ограничават Бога с място, както правят самаряните, или не Го почитат с телесно служение, както правят иудеите, но се покланят с дух и с истина, тоест с душа, с чистота на ума. Тъй като Бог е дух, тоест безтелесен, то трябва и да Му се покланяме безтелесно, тоест с душа. Това е означено с думата: с дух. Защото душата е дух и безтелесно същество. И тъй като мнозина, изглежда, Му се покланят с душа, но нямат за Него истинско разбиране, например еретиците, затова добавил: „и с истина“. Защото трябва да се покланяме на Бога с ум, но трябва също да имаме и истинско разбиране за Него. – Някой, може би ще каже, че тук с тези две думи „с дух и с истина“ се намеква за двете части на нашето любомъдрие: за деянието и съзерцанието. С думата „с дух“ се намеква за деянието. Защото, според думите на божествения апостол, всички, водени от Духа Божий, умъртвяват деянията на плътта (Рим. 8:14, 13). И пак: плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17). По този начин с думата с дух се намеква за деянието; а с думата истина – за съзерцанието така разбира и Павел, когато казва: с безквасни хлябове от чистота, тоест чистота на живота или все едно деяние, и истина (1 Кор. 5:8), тоест съзерцание, тъй като съзерцанието се занимава с истината на догматическото учение. И по друг начин: тъй като самаряните ограничавали Бога с място и казвали, че на това място трябва да се покланят, а при иудеите всичко се извършвало в образи сенки, то против отликата на самаряните употребява думата с дух, така че казаното има следния смисъл: „Вие, самаряните, извършвате някакво местно служение на Бога, а истинските поклонници ще извършват не местно служение, тъй като те ще служат с дух, тоест с ум и душа“. Няма да се покланят под образ и сянка, като иудеите, а с истина, тъй като иудейските обреди и обичаи ще бъдат отменени. Тъй като иудейският закон, разбиран буквално, бил образ и сянка, то може би думата с дух е употребена за отличаване от буквата; защото в нас действа вече законът не на буквата, а на духа, защото буквата убива, а духът животвори (2 Кор. 3:6). За отлика от образа и сянката е употребена думата с истина. „защото иде час, – казва, – и дошъл е вече, а именно, времето на Моето явяване в плът, когато истинските поклонници ще се покланят не на едно място, както самаряните, а на всяко място с дух, извършвайки не само телесно поклонение, както казва и Павел: Бог, Комуто служа с духа си (Рим. 1:9), ще извършват служение не образно, сенчесто и посочващо чрез себе си бъдещото, както иудеите, а служение истинско и нямащо никакви сенки. Защото Бог иска такива да бъдат, които Му се покланят: духовни – като Духа, истинни – като Истината.

(25-27) Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус и казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш, с нея?

Откъде знаела жената, че ще дойде Месия, наричан Христос! От Моисеевите писания. Защото по-горе казахме, че самаряните били приели Моисеевото Петокнижие. Тъй като те били приели Моисеевите книги, от тях и знаели пророчеството за Христа и това, че Той е Син Божий. Така думите да сътворим човек (Бит. 1:26), очевидно са казани от Отец на Сина; разговарялият с Авраам в шатрата бил Синът (Бит. гл. 18); за Него Иаков казал пророчески: Скиптърът не ще се отнеме от Иуда, докле не дойде Примирителят (Бит. 49:10), и самият Мойсей: Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, – Него слушайте (Втор. 18:15), и много други места възвестяват за идването на Христос. Ето затова жената казва: Зная, че ще дойде Месия. Когато по този начин самият ход на разговора изисквал, Господ вече й открива Самия Себе Си. А ако от самото начало й беше казал: „Аз съм Христос“, нямаше да убеди жената, а и можеше да се покаже някак си високомерен и горд. А сега, след като малко по малко я заставил да си припомни обещанието за Христос, Той вече й открива и Самия Себе Си. А защо казва на жената, че Той е Месия, а на иудеите, които често Го питали: „Кажи ни, Ти ли си Христос?“, не открива Себе Си? На тях не казвал нищо, защото те Го питали, не за да узнаят истината, а за да Го оклеветят повече; а на нея ясно й открива Себе Си, защото тя е добронамерена. Тя питала простодушно и с желание да узнае истината. Това се вижда и от следващото по-долу. След като чула откровението, тя не само сама повярвала, но и други привлякла към вярата и във всичко се проявява като сериозна и вярваща жена. Когато разговорът с нея вече привършвал, дошли учениците и се удивили на Неговото смирение, с което Той с такава снизходителност разговарял с бедна жена – самарянка, тогава когато сред всички се ползвал със слава и известност. Удивляват се; обаче не смеят да попитат за какво говори с нея. Така били обучени и пазели нужното уважение на учениците към Учителя! В други случаи те изглежда са по-смели. Например Йоан се обляга върху гърдите Му (Йоан. 13:23, 25); пристъпват с въпрос: Кой ли е по-голям в царството небесно? (Мат. 18:1); Зеведеевите синове искат от Него единият да седне до дясната, а другият – до лявата Му ръка (Марк. 10:35, 37). В тези случаи те питат за това, което засягало самите тях и което тогава им се струвало необходимо. А тъй като тук въпросът не засяга самите тях и не бе напълно необходим, те и не употребяват смелост, като ненавременна.