Паримии на Велики понеделник

Паримия на шестия час.
Из пророчеството на Иезекииля – чтение.

В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения. В петия ден на месеца това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким, биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние; а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек, и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила; а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед и крилата им леки. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни; и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади; огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица. И гледах животните, и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. Колелата и напра-вата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха. А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колела-та. Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

Паримии на вечернята.
Паримия първа.
Из книга Изход – чтение.

Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова баща им, влязоха всеки с цялата своя челяд: Рувим, Симеон, Левий и Иуда, Исахар, Завулон и Вениамин, Дан и Нефталим, Гад и Асир. А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет и пет души; Йосиф пък беше вече в Египет. И умря Йосиф и всичките му братя и целият им род; а синовете Израиле-ви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха твърде много, тъй че оная земя се напълни от тях. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Йосифа, и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас; да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из нашата земя. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес и Он, сиреч Илио-пол. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че египтяни се страхуваха от Израилевите синове. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост. Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, и им рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи? Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египет-ските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.

Паримия втора.
Из книгата на Иова – чтение.

Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото. И родиха му се седем сина и три дъщери. Имотът му беше седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички сино-ве на Изток. Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях. Когато се завърш-ваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях и един телец за грях за душите им. Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни. Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната. И рече Господ на Сатаната: Отде дойде? А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих. И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. Отговори Сатаната Господу и рече: Нима току-тъй Иов е богобоязлив? Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята; но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови? И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/uYlmE