Лука 18: 35-46:
А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

***

По пътя Господ върши чудото със слепия, та Неговото пътуване да не бъде безполезно за нас и за Христовите ученици, но да ни поучи във всичко, винаги и навсякъде да принасяме полза и да нямаме нищо празно. Слепецът вярвал, че Той (Иисус) е очакваният Христос (защото като възпитан сред иудеи, той вероятно знаел, че Христос е от семето Давидово) и викал високо: Сине Давидов, помилуй ме! И с думите помилуй ме, изразявал това, че има някакво божествено понятие за Него, а не Го смята за обикновен човек. Удиви се на настойчивостта на неговото изповедание как, въпреки че някои го смъмрили да мълчи, той викал още по-високо, защото бил движен от вътрешен плам. И Иисус го вика при Себе Си, защото е наистина достоен да се приближи към Него, и пита: какво искаш да ти сторя? Пита, не защото не знае, но за да не си помислят присъстващите, че слепецът иска едно, а Той дава друго: например че иска пари, а Иисус, за да се покаже, изцелява слепотата му. Защото завистта може да клевети и по този безумен начин. Затова Господ пита и когато човекът разкрива, че желае да прозре, му дава именно прозрение. Виж и липсата на гордост. Твоята вяра – казва Той – те спаси, понеже ти повярва, че Аз съм проповядваният Син Давидов Христос, и показа такъв плам, че не мълча, въпреки забраните. От това се научаваме, че когато просим с вяра, Господ не подава нещо друго, различно от нашето прошение, а именно него. Ако пък искаме едно, а получаваме друго, това е явен знак, че не искаме нещо добро и не просим с вяра. Просите –казано е, – а не получавате, защото зле просите (Иак. 4:3). Забележи и властта: „прогледай“. Кой от пророците е изцелявал така, тоест с такава власт? Оттук и гласното слово, излязло от истинската светлина (Йоан. 1:9), станало светлина за болния. Забележи и благодарността на изцеления. Защото той тръгнал след Иисуса, като прославял Бога и другите предразполагал да правят това.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.