Евангелие според Лука, 17:12-19:

И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

***

И оттук всеки може да научи, че на никого нищо не пречи да угажда на Бога, дори да е от прокълнат род, стига само да има добро желание. Ето, десет прокажени срещнали Иисуса, когато трябвало да влезе в селото. Срещнали Го извън него, защото не им се позволявало да живеят вътре, понеже се смятали за нечисти (Лев. 13:46). Те се спрели отдалеч, сякаш се срамували от мнимата си нечистота, и не смеели да се приближат, защото мислели, че и Иисус ще се погнуси от тях, като другите, и извисили глас да молят за милост. По място били далеч, но по молитва застанали близо. Защото Господ е близо до всички, които в истина Го призовават (Пс. 144:18). Те просят за милост, но не като от обикновен човек, а като от такъв, който е по-високо от човека. Наричат Иисус наставник, тоест господар, попечител, надзирател, което се доближава до именуването Му като Бог. Той (Иисус) заповядва (на прокажените) да се покажат на свещениците. Защото свещениците оглеждали прокажените и решавали дали са чисти, или не (Лев, 13). Свещениците познавали признаците, по които различавали неизлечимата проказа. Оглеждали и вече оздравелите, а те им принасяли дара, заповядан от закона. А тези тук, които били безспорно прокажени, каква нужда имало да се показват на свещениците, освен ако не са се очистили напълно? Заповедта да идат при свещениците посочва това, че те ще се очистят. Но гледай, както казахме и отначало, девет от десет души, макар да били израилтяни, останали неблагодарни. А самарянинът, макар и от друг род (самаряните били асирийци), за да не се отчайва никой от езичниците и никой от произлезите от свети предци да не се хвали с това. Това чудо намеква и за общото спасение за целия човешки род. Десетимата прокажени означават цялото човечешко естество, поразено от злобата, носещо върху себе си безобразието на греха, заради нечистотата си живеещо вън от небесния град и отстоящо далеч от Бога. И тази отдалеченост от Бога ходатайствала за милост. Защото за човеколюбивия Бог, желаещ да спаси и облагодетелства всички, най-силен подтик към милост е да види, че никой не участва в благост. Затова Той преклонил Себе Си да изцели намиращите се в такова състояние. И макар да изцелил цялото прокажено естество, като се въплътил и вкусил смърт заради всеки човек, но юдеите, независимо, че Господ ги очистил от всички нечистоти на греховната проказа, се оказали неблагодарни и не се обърнали от суетния си път, за да въздадат слава на Спасителя Бог; тоест да Му повярват, че Той, истинският Бог, е благоволил да претърпи най-тежки страдания. Защото плътта и кръстът са слава Божия. И така, те не признали въплътения и разпнатия за Господ на славата. А езичниците, чуждият народ, признали Онзи, Който ги очистил, и Го прославили с вяра за това, че Бог е толкова човеколюбив и силен, че заради нас е приел крайно безчестие, което е израз на човеколюбие, и като го приел, не претърпял никаква вреда в Своето естество, което е израз на могъщество.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.