Евангелие според св. ап. Лука, гл. 6, 11-16:
На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна седна и почна да говори, и Иисус го предаде на майка му. И страх обзе всички и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
След като върнал здравето на слугата на стотника дори без да го е видял, Господ извършва ново чудо. За да не каже някой: какво ново е извършил над слугата; може би слугата нямаше да умре – затова Господ възкресява мъртвец, когото вече изнасяли. Господ извършва чудо не само с дума, но и се докосва до носилото – за да познаем, че Неговото тяло е тяло на живота. Тъй като Неговата плът била собствено плът на Словото, животворящо всичко, затова и сама животвори, разрушава смъртта и тлението. Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори, за да не помисли някой, че той е възкресен призрачно. А това, че той седнал и започнал да говори, било признак на истинско възкресение. Защото тялото без душа не може нито да седи, нито да говори. Под вдовица може да се разбира и душата, изгубила своя мъж, тоест словото Божие, посяло добри семена. Нейният син е умът, умрял и изнасян извън града, горния Йерусалим, който е страната на живите. След това Господ, смилявайки се, се докосва до одъра. Одърът на ума е тялото. Защото тялото е наистина одър, гроб, затова и някои са го нарекли гроб. Господ, докосвайки се до тялото, възкресява ума, правейки го млад и смел. Юношата, тоест този ум, седи и възкресен от гроба на греха, започва да говори, тоест да учи другите, защото, докато бива обладан от греха, той не може да учи и да говори. Защото кой ще му повярва?
Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.
Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.