Деяния на светите апостоли / 2:14-21.

Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: „и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината — в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.

Евангелие според Лука / 24:12-35.

Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.