Паримия на шестия час.

Из пророчеството на Исаия – чтение.

   Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил Ме не познава. Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, – върнахте се назад. Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синяци, гнойни рани, неочисте-ни, непревързани и неомекчени с елей. Земята ви – опустошена, градовете ви – с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло – като след разорение от чужденци. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дверите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце. Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля. Ако поискате и послу-шате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят това.

Паримии на вечернята.

Паримия първа.

Из книга Битие – чтение.

   В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша. Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава на земята плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.

Паримия втора.

Из Притчи Соломонови – чтение.

   Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост. Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. Начало на мъдростта е страхът Господен; добре разу-мяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране; само глупци презират мъдрост и поука. Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, защото това е красив венец за главата ти и украшение за шията ти. Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: не напразно се разпъва мрежа пред птици. Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти.