Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

   Тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“ Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички – мъртви тела. И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. И когато се кланяше в дома на своя бог Ниероха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан. В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия. И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Паримии на вечернята

Паримия първа

Из книга Битие – чтение

   Аврам се настани в Ханаанската земя, а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: „Дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека, и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам и на потомството ти завинаги. И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Паримия втора

Из Притчи Соломонови – чтение  

   Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ – тежко на господаря. У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позо-ри. Гневът и разумни погубва. Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. Очите Господни са на всяко място; те виждат лошите и добрите. Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.