Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

   Тъй казва Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди, то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? И кой ще ни узнае? Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? И ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъскват правия. Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Паримии на вечернята.

Паримия първа.

Из книга Битие – чтение

   Рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та иди в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благо-славят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. Аврам премина надлъж тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава живееха хананейци. И яви се Господ на Аврама и му рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там Аврам жертвеник на Господа, Който му се яви.

Паримия втора

Из Притчи Соломонови – чтение

   Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. Не заблуждават ли се, които кроят зло? Но милост и вярност има у добромислещите. От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.