Петък на трета седмица.

Паримия на шестия час.

Из пророчеството на Исаия – чтение.

   Тъй казва Господ: дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти. Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми. Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя. Ридайте, защото денят Госпо-ден е близък, – иде като разрушителна сила от Всемогъ-щия. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците – за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите; ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете – по-скъпи от офирско злато. Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.

Паримии на вечернята.

Паримия първа.

Из книга Битие – чтение.

   В седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, и пусна една врана за да види, дали е спаднала водата от земята, която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. Той почака още други седем дена и пак пусна гълъба; и той вече се не върна при него. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. И рече Господ Бог на Ноя: излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; всички зверове, и всичкият добитък и всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса Господ приятно благоухание.

Паримия втора.

Из Притчи Соломонови – чтение.

   От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите – развратеното. Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Непорочността на простодуш-ните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея

нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденстват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестив-ците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.