Паримия на първия час.

Из пророчеството на Иеремия – чтение.

Господи, кажи ми и ще разбера; тогава видях техните намерения. Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“. Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце; затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя. Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестив-ците успява, и всички вероломци добруват? Ти ги посади, и те се вкорениха, израстнаха и плод дават. В устата им Ти си близък, но – далечен от сърцето им. А мене, Господи, Ти знаеш. Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването. Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види какво ще стане с нас. Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? И ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Йордан? Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят. Аз оставих Моя дом; напуснах насле-дието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му. Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих. Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вей страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете. Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, – направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце. По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояжда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът. Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен. Тъй казва Господ; за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им. Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилвам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго – в земята му.

Паримии на вечернята.

Паримия първа.

Из книга Изход – чтение.

Рече Господ на Моисея: иди при народа, извести и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си, и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ; и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата, кога облакът се вдигне от планината, могат да се качат на планината. Тогава слезе Мойсей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си. И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината Синайска и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. И изведе Мойсей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Мойсей говореше, и Бог му отговаряше с глас.

Паримия втора.

Из книгата на Иова – чтение.

Каза Господ на Иова из бурята и рече: кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш. Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминаваш, и тука е границата на гордите твои вълни? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й, за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло, да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка? Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната? Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата? Ти трябва да си стигал до границите й и знаеш пътеките към дома й. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката, които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война? Отговори Иов на Господа и рече: зная, че Ти всичко можеш, и че намере-нието Ти не може да бъде спряно. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат.

Паримия трета.

Из пророчеството на Исаия – чтение.

Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат. Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпроти-вих, не отстъпих назад. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен. Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене. Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде. Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог. Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръже-ни със запалени стрели, – идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.