Паримия на шестия час.
Из пророчеството на Иезекииля – чтение.
Господ ми каза: „Сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са измен-ници пред Мене дори до ден днешен. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог! Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом; и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“. И каза ми: „сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“. Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък; и каза ми: „Сине човешки! Нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
Паримии на вечернята.
Паримия първа.
Из книга Изход – чтение.
След много време, когато Мойсей порасна, случи се, че излезе при братята си синовете Израилеви и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му, от синовете Израилеви. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на винов-ния: защо биеш ближния си? А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби вчера египтянина? Мойсей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Мойсей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и като дойде в Мадиамската земя седна при един кладенец. Мадиамският свещеник имаше седем дъщери, които пасяха овците на баща си Иотора. Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си Иотора. И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Мойсей и ги защити, извади им вода и напои овците им. Върнаха се при баща си Рагуила, и той ги попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? Те отговориха: един египтянин ни защити от овча-рите, дори ни извади вода и напои овците ни. Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикай-те го да яде хляб. На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. Тя зачена и роди син, и Мойсей нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.
Паримия втора.
Из книгата на Иова – чтение.
Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. И рече Господ на Сатаната: Отде дойде? Отго-вори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих. И рече Господ на Сатаната: обърна ли внима-ние върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови? И рече Господ на Сатаната: Ето, той е в твоя ръка; само душата му запази. Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме. И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището вън от града. И рече му неговата жена: ти все още си твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! Но той й рече: говориш като безумна! Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си и нищо неразумно не изрече за Бога.