На Бог Господ тропарите: Благообразният Йосиф; Слава: Егда снизшел еси; И ниине: На жените мироносици.
Тропар, глас 2:
Благообразният Йосиф, като сне от Кръста Твоето пречисто Тяло, обви Го в чиста плащаница с благоухания, в нов гроб положи и покри.
Слава на Отец, Син и Свети Дух…
Когато прие смъртта, Животе безмъртни, Ти умъртви ада с блясъка на божеството. Когато пък и умрелите изведе от преизподнята, всички небесни сили викаха: Дарителю на живота, Христе Боже наш, слава на Тебе!
… сега и всякога, и във вечни векове. Амин!
Застанал при гроба, ангелът казваше на жените мироносици: мирото подобава за мъртвите, а Христос е чужд на тлението.
малка ектения
Седален, глас 1:
Като изпроси пречистото Тяло от Пилат, Йосиф го обви в чиста плащаница, напоена с драгоценни аромати и го положи в нов гроб. Рано на другата сутрин мироносиците жени викаха: покажи ни, Христе, както бе предсказал, Възкресението Си!
Слава на Отец, Син и Свети Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин!
Ангелските хорове се ужасиха, виждайки как Безсмъртният, Който пребъдва в лоното на Отца, е поставен в гроб. Ангелските чинове Го окръжават и славят заедно с мъртвите от преизподнята като Творец и Господ.
50 псалм
Канон, творение на преп. Козма Маюмски, Марк, еп. Идрунтски и преп. Касия Константинополска, глас 6. Акростих на гръцкия оригинал:
И днес възпявам Великата Събота.
Песен 1
Ирмос: Този, Който в древност покри с морските вълни преследващия мъчител, сега е скрит под земята от децата на спасените тогава, а ние като млади девици нека да възпеем Господа, защото славно Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Господи Боже мой! Ще Ти запея погребално песнопение и надгробна песен, защото чрез Твоето погребение Ти ми отвори входовете на живота и чрез Твоята смърт Ти умъртви ада и смъртта.
Всички надземни и подземни твари се потресоха при Твоята смърт, съзерцавайки Тебе, моя Спасител, едновременно горе на престола и долу в гроба, защото непонятно е за ума как Ти яви Се като мъртъв, Началниче на живота.
За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти слезе в дълбините на земята и за Тебе не остана скрито моето естество, което бе в Адам; и погребан Ти обновяваш мене – тленния, Човеколюбче.
Песен 3
Ирмос: Ти, Който цялата земя постави на водите без опора, сега висиш на Лобното място, а съзерцавайки Те творението, обхванато от голям страх, възклицава: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Знаците на Твоето погребение Ти показа в множество видения, а сега Своите тайни, Владико, Ти богочовешки яви и на намиращите се в ада, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти разпростря Своите длани и съедини това, което преди беше разделено, а чрез обличането в плащаница и погребални повивки, Спасе, Ти освободи и окованииците, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти, бидейки Невместим, доброволно бе задържан от гроба и печатите, но чрез божествени-те действия Си явил Своята сила на тия, които Те възпяват: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
м.ектения
Седален, глас 1: Войниците, които пазеха Твоя гроб, Спасителю, паднаха като мъртви от блясъка на явилия се ангел, който възвести на жените възкресението. Славим Тебе – Унищожителя на тлението! Покланяме се на Тебе, Който възкръсна от гроба, единствен Боже наш. Слава, и ныне – същият.
Песен 4
Ирмос: Провиждайки Твоето божествено понизяване на Кръста, Авакум в страх зовеше: „Ти разруши властта на силните, Благий, приобщавайки се към намиращите се в ада, като Всесилен!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес Ти освети седмия ден, който в древност благослови с почивка от делата Си; защото в почивка съботна пресъздаваш и обновяваш всичко, Спасе мой, и към Себе Си го призоваваш.
Когато Ти с висша сила удържа победа, душата Ти се отдели от тялото, но чрез Своето могъщество, о Слове, Ти разкъса веригите на ада и смъртта.
Срещайки се с Тебе огорчи се адът и погина от страх пред Твоя образ, защото видя Човек обóжен, уязвен от рани, но всесилен.
Песен 5
Ирмос: Исая видя незалязващата светлина на Богоявлението, Христе, което стана поради Твоето милосърдие и бодърствайки през нощта той викаше: „Ще възкръснат мъртвите, ще станат намиращите се в гробовете и ще се възрадват всички родени на земята!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти претворяваш земните, Създателю, като Сам обличаш Се в земна пръст, и плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове; защото благородният Ариматеец изпълнява промисъла на Раждащия Те Отец, Който славно в Теб ме обновява.
Чрез смъртта Си Ти изменяш смъртното, чрез погребението – тленното; но Ти пребъдваш неизменен, както подобава на Бог, правейки безсмъртно онова, което възприе, защото нито плътта Ти видя тление, Владико, ни душата Ти остана в ада.
Произлязъл от безбрачната Девица и прободен в ребрата, Ти чрез Нея, Творче мой, извърши обновлението на Ева и стана нов Адам, Който свръхестествено заспа животворен сън и въздигна живота от сън и тление, като Всесилен.
Песен 6
Ирмос: Иона бе погълнат, но не и удържан в утробата на кита, защото бидейки предобраз на Теб – пострадалия и погребания, той излезе от звяра като от чертог и викна към стражите на Твоя гроб: „Напразно пазите, защото Самата Милост сте оставили!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти бе умъртвен, но не Се раздели с плътта, към която беше приобщен, о Слове; макар че Твоят храм се разруши по време на страданията, но и тогава една бе Ипостаста на божеството и на плътта Ти, защото и в двете естества Ти пребъдваш един Син, Слово Божие, Бог и Човек.
Слава…
Смъртоносно за човеците, но не за Бога бе Адамовото прегрешение, защото макар и да пострада естеството на Твоята плът, създадена от пръст, но безстрастно остана Божеството, а тленното в Себе Си Ти претвори в нетленно и Възкресението яви като извор на нетленния живот.
…и нине…
Царува адът над рода човешки, но не во веки бе неговата власт, защото Ти, Могъщи Боже, положен в гроба, с живоначална длан разби ключалките на смъртта и възвести на от века пленените от нея истинското избавление, ставайки Спасителю, първороден измежду мъртвите.
м.ектения
Кондак, глас 6: Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите – светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Песен 7
Ирмос: О, неизказано чудо! Този, Който избави от пламъка благочестивите юноши в пещ-та сега в гроба мъртъв, бездиханен Се погребва за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Уязви се адът, приемайки в утробата си Този, Който бе прободен с копие в реброто, и стене поглъщан от божествения огън за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Според закона на смъртните Животът на всичко приема полагане в гроб и го прави извор на Възкресението за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Божеството на Христа едно и също бе в ада, в гроба и в Едем, неразделно с Отца и Светия Дух за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Ужасява се небето в трепет и се разтърсват земните основи, защото към мъртвите Се причислява Този, Който живее във висините и Се затваря в тесен гроб; благославяйте, Го отроци, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Разруши се Пречистият храм, но със Себе Си Той съ-въздигна падналата скиния, защото вторият Адам, живеещ във висините, слезе даже до адските дълбини при първия; благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Изчезна дръзновението на учениците, но не и на Йосиф от Ариматея, който видя Всевишния Бог мъртъв и гол и Го изпроси и погреба, викайки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.
О, необикновени чудеса! О, благост! О, неизказано търпение! Доброволно под земята Се запечатва Този, Който живее във висините и неправедно като лъжец се обвинява Самия Бог: Благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Хвалим, благославяме…
Богородицата, Майката на Светлината…
Песен 9
Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба – Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.
Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.
Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род.
Пеят се похвалите от Надгробния плач
Евлогитарии (кади се)
м.ектения – Защото Тебе хвалят всички сили небесни…
Свят Господ, Бог наш…
Всякое дихание…
Хвалитни стихири
гл. 2: Днес гробът удържа Оня, Който държи в ръката си Цялото творение; камък покрива Оня, Който покрива с добродетелта Си небесата. Спи Животът и адът трепери и Адам от окови се освобождава. Слава на Твоя промисъл, според който извършвайки всичко, Ти ни дари с вечния съботен покой – Твоето всесвято Възкресение от мъртвите.
Стих: Хвалете Бога с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли
Каква е тази гледка? Какво е това сегашно успокоение? Царят на вековете, завършвайки промисъла Си чрез Своето страдание, в гроба почива с почивка съботна, давайки ни нов съботен покой. Нему да речем: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти царуваш во веки, имайки безмерно велика милост!“.
Хвалете Го с тимпани и хора, хвалете Го със струни и органи…
Елате да видим нашия Живот как лежи в гроба, за да оживотвори лежащите в гробовете. Елате днес да видим спящ Произлезлия от Иудиното коляно и пророчески да Му запеем: „Легнал и заспал Си като лъв и кой ще Те пробуди, о Царю? Но възкресни самовластно Ти, Който доброволно отдаде Себе Си за нас, Господи, слава Тебе!“.
Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа!
гл.6: Изпроси Йосиф тялото Иисусово и Го положи в новия си гроб; защото подобаваше Му да излезе от гроба като от царски чертог. Съкрушил властта на смъртта, и отворил за човеците райските врати, Господи, слава Тебе!
Слава
Великият Мойсей Тайнствено предизобрази днешния ден, казвайки: „И благослови Бог седмия ден“, защото това е благословената Събота. Това е ден за покой, в който Си почина от всички Свои дела Единородният Син Божи. Чрез промислителната смърт Той по плът бе в съботен покой и връщайки Се към това, което беше чрез Възкресението, Той ни дари вечен живот, като единствен благ и Човеколюбец.
И ниине
Глас 2:
Преблагословена си, Богородице Дево! Чрез Въплътилия се в тебе адът бе пленен, Адам – възвърнат, проклятието – унищожено, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние – съживени. Затова пеем: Благословен Христос Бог, Който така благоволи, слава на Тебе!
Велико славословие
Лития с Плащаницата
Тропар
Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чисто го обви и с благоухания в нов гроб го положи.
Тропар на пророчеството
Христе, Който държиш краищата на вселената, Ти благоволи да бъдеш задържан в гроб, за да избавиш човеците от пропадането в ада и възкръсвайки ни оживи, като безсмъртен Бог!
Велика събота
Паримия на утренята.
Из пророчеството на Иезекииля – чтение.
Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, – а то беше пълно с кости, – и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи. И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това. И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне! Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ”. Аз изрекох това пророче-ство, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето – движение, и почнаха да се сбли-жават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израстна, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях. Тогава Той ми каза: изречи проро-чество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, Душе, и духни върху тия убити, и те ще ожи-веят. И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправи-ха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение. И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“. Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви; ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя – и ще познаете, че Аз, Господ, казах това и извърших, казва Господ.
Апостол.
Из посланието на свети апостол Павел до Коринтяни – чтение.
Братя, малко квас заквася цялото тесто. Затова очисте-те стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва, защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“, та благослове-нието Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
Евангелие според Матея
На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Стихира при целуване на св. Плащаница
Елате да прославим приснопаметния Йосиф, който отиде през нощта при Пилат и изпроси Живота на всички: „Дай ми Този Странник, Който нямаше къде глава да подслони; дай ми Този Странник, Когото лукавият ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник, към Когото Майката, виждайки Го да виси на Кръста, с ридания викаше и майчински възкликваше: „Горко Ми, Чедо Мое! Горко Ми, Моя Светлина и възлюбен Плод на Моята утроба! Защото предсказаното от Симеон в храма, днес се сбъдна: меч прониза сърцето Ми, но Ти претвори плача Ми в радост с Възкресението!“. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе, и на Твоето свято Възкресение!