„Когато двамата не са двама, а станат едно, Царството Божие вече е дошло“
Във Венчанието от двамата се образува ново тяло, ново битие – двама души, които са една цялост, едно малко Царство Божие и земен рай. Сътворява се нов Човек: двамата стават едно, понеже е казано още в началото „ще остави човек баща си и майка си, и ще се прилепи към жена си, и ще бъде двамата една плът“ (Бит. 2:24). Двамата образуват църква, в която тече домашно богослужение на преобразяваща ежедневието любов.
Да, ние казваме, че семейството е домашна църква и това не е просто някаква метафора. Това е много дълбока реалност, защото отношенията между мъжа и жената в тайнството Венчание са образ на отношенията между Христос-Женихът и Неговата Невеста – Църквата.
Свети апостол Павел повелява „жената да се покорява на мъжа“ (Еф. 5:22) в изпълнение на Божествените слова от книга Битие (Бит. 3:16 ), но и „както Църквата се покорява на Христос“ (Еф. 5:24). На мъжа е заповядано да бъде отговорен в пазенето на домашния Едем (срв. Бит. 2:15) – да обича жертвено жена си, точно както Христос предаде Себе Си за Църквата (Еф. 5:25). Да извършва тази непрестанна жертва е в етоса на мъжа, на съпруга, той изобразява Христос в тази реалност на домашното Царство, а жената е призована да бъде послушна в смисъла да приема съпружеската жертвена любов с благодарение, както църквата приема Христовата жертва с Евхаристия, и да отвръща с това невестинско любовно послушание, послушание по любов и от любов.
Водата която става на вино указва претворяването на двамата в едно, претворяването на този век в нова реалност на бъдещия век. Във Венчанието двамата вече не са разпилени егоистични същества, а са една нова цялост, включена в Христовото Тяло. Христос е третото измерение на брака, Той е невидимото измерение, което усъвършенства Адамо-Евината любов. Двамата имат нужда един от друг, защото „не е добро за човека да бъде сам“ (Бит. 2:18) – за да може в любовта и общението да познаят Бога и неговите енергии, понеже човекът сам не може да познае Триединния Бог, Който от любов жертва за живота на света Своя Син Единороден.
По този начин приобщени двамата придобиват вече ново качество, качеството на пълнотата, което преодолява индивидуализма на този свят, който разпилява в егоистичност и саможивие неговите обитатели. Двамата стават икона на вечността, икона на Христос и Църквата, и пребивават в благодатта на Царството.
„Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21), казва Христос – сега Царството Божие вече вътре в тях се носи и отключва, за да станат те двамата църква домашна, пълна с живот. Това е и началото на завръщането в рая за семейството, за новия човек, който вече не живее за себе си.
Мъжът живее за жената, жената живее за мъжа и двамата живеят за Христос, извършвайки една литургия в дома си. Поставя се начало на новата градина на малкия Едем: защото какво е семейството, ако не една малка икона на Рая, осветено пространство, една осветена територия, благословена земя, в която Самият Бог обитава? Там Любовта дава своите плодове и се преумножава чрез раждането на децата, и върху нея почива Божието благословение, запечатано с даровете на Духа – водата пак е станала на вино, в което предвкусваме бъдещия век на Трапезата Господня.
НА ДОБЪР ЧАС С БОЖИЯТА БЛАГОДАТ В ТАЙНСТВОТО НА ВЕНЧАНИЕТО!
Беседа за християнския брак с о. Добромир Димитров
ЛЮБОВТА Е РИСК (интервю)
ПОУЧЕНИЕ ЗА ТАЙНСТВОТО ВЕНЧАНИЕ
http://pravoslavieto.com/docs/Tainstva/brak/index.htm
https://www.pravmladeji.org/node/3349
(https://www.pravmladeji.org/node/3144)