Евангелие според св. ап. Лука, гл. 12:

(16-21) И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Като казва, че човешкият живот не става по-дълъг от изобилието на имущество, Господ привежда и притча в потвърждение на думите Си. И виж как ни представя ненаситните помисли на безумния богаташ. Бог изпълнявал Своето намерение и явил особено благоутробие. Защото не на едно място, а по цялата нива на богаташа имало добра реколта, а той бил толкова безплоден в милосърдието, че преди да е получил, вече удържал за себе си. Виж и удоволствията на богаташа. Какво да направя? Не произнася ли същите думи и беднякът? Какво да направя, нямам какво да ям, нямам какво да облека. Вникни и в думите на богаташа: какво да направя? няма де да събера многото плодове. Що за спокойствие е това? И бедният казва: какво да правя, аз нямам… И богатият казва: какво да правя? нямам… Тогава какво получаваме от това, че трупаме много? Очевидно, нямаме покой от грижите, а само си събираме множество грехове. Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи. Ако догодина реколтата е още по-голяма, пак ли ще събаряш и ще строиш? И каква нужда има да събаряш и да строиш? Утробите на нищите, ето твоите житници. Те могат да вместят много, те са неразрушими и нетленни, защото са небесни и божествени, понеже който храни бедния, храни Бога. Ето още в какво е безумието на богаташа. Той казва: всичките си храни и благата си. Не ги смята за дар от Бога, защото, тогава би се разпореждал с тях като Божий пристойник, а за плод на своя собствен труд. Затова си ги присвоява и ги нарича свои. Аз, казва, нямам помощник и с никого няма да деля. Всичките тези блага не са Божии, а мои, затова сам ще им се наслаждавам и няма да споделя с Бога наслаждението. Това явно е безумно. Да видим по-нататък. Душо, имаш, много блага, приготвени за много години. Сам си определя дълъг живот, сякаш от обработваната земя е получил и дълголетие. Нима и това е твоя заслуга? Нима и това е твое достояние? Яж, пий, весели се. Какви прекрасни блага за душата! Да се яде и пие е благо на неразумната душа. Впрочем понеже имаш такава душа, справедливо ѝ предлагаш подобни блага. А благото на разумната душа е да разбира, да разсъждава и да се весели в Божия закон и благите размишления. Не ти ли стига, безумецо, да ядеш и да пиеш, че предлагаш на душата си и друго срамно и гнусно удоволствие? Защото, очевидно с думата весели се Господ посочва разпътната страст, която обикновено произлиза от пресищането с ястия и питие (фил. 3:19; Еф. 5:18). Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата. Казано е: Бог му рече, не защото Бог беседвал с богаташа, но смисълът на тези думи е, че това му било речено, докато така гордо мислел за себе си (и това подразбира притчата). Бог нарича богаташа безумник, защото, както показахме, в душата си той правел най-безумни планове. Всеки човек е безумен и суетен, както казва и Давид: суета е всеки човек, и причината за това е, че събира и не знае, кому ще се падне то (Пс. 38:6, 7). Не е ли безумен онзи, който не знае, че мярата на живота е само в Божиите ръце и никой не може сам да определи колко ще живее? Обърни внимание на думата ще поискат. Страшните ангели като жестоки събирачи на данъци ще вземат твоята душа пряко волята ти, понеже от любов към този живот си присвоявал тукашните блага. Душата на праведника не се отнема, но той я предава на Бог и Отец на духовете с радост и веселие и не чувства нищо неприятно при разделянето с тялото, защото го има като някаква лека тежест. Но грешникът, който е направил душата си плът, направил я е тяло и земя, извънредно затруднява нейното отделяне. И затова се казва, че ще поискат душата му, сякаш е някакъв упорит длъжник, предаден в ръцете на жестоки бирници. Забележи и следното. Господ не казал: Аз ще поискам душата ти, но ще поискат. Защото душите на праведните са в Божия ръка (Прем. 3:1). И наистина ще вземат душата на такъв човек нощем, защото той няма озаряващата светлина на богопознанието, но се намира в нощта на користолюбието, и омрачен от нея, се грабва от смъртта. Така, който събира съкровища за себе си, справедливо се нарича безумен и той не успява да изпълни своите намерения, но докато крои планове, решително бива изтръгнат изсред живите. А ако беше събирал за бедните и за Бога, нямаше да постъпят така с него. Затова нека се стараем да богатеем в Бога, тоест Нему да се уповаваме, Него да смятаме за свое богатство и хранилище на богатството. Да не казваме моите блага, а Божиите. А щом благата са Божии, да не отчуждаваме Бог от Неговите блага. Да богатеем в Бога, значи да вярваме, че дори да дадем и изчерпим всичко (свое), няма да усетим липса на нищо необходимо. Защото съкровищница на моите блага е Бог: аз отварям и вземам, каквото е нужно.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.