Матей 15:21-28:

И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов!

Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума.

Защо е забранил на учениците да ходят при езичниците, а Сам отива в езическите градове Тир и Сидон? Знай, че не е отишъл там, за да проповядва, защото както казва Марко (7:24) не желаеше никой да Го узнае. А може да се каже и така: Той отишъл при езичниците, защото виждал, че фарисеите не приемат учението Му за храната. Защо хананейката казва: помилуй ме, а не: помилуй дъщеря ми? Защото дъщеря й била безчувствена. Помилуй ме, казва тя, защото аз търпя и чувствам страданията на дъщеря си. И не казва: дойди и я изцели, а само – помилуй. Но Господ не й отвърнал нито дума, не защото я презирал, а защото желаел да покаже, че е дошъл преди всичко за иудеите, за да предотврати техните клевети и за да не кажат впоследствие, че облагодетелствал езичниците, а не тях. Наред с това Той желаел да покаже твърдата вяра на тази жена.

И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.

Отегчени от воплите на хананейката, учениците молели Иисус да я отпрати. Те правели така, не защото не изпитвали жалост, а по-скоро защото искали да убедят Господ да я помилва. Но Той казал: Аз съм пратен само при иудеите, овците, загинали от порочността на онези, на когото са поверени. А с това още повече явявал вярата на тази жена.

Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

Като вижда неуспеха на ходатайството на апостолите, жената отново с жар пристъпва към Иисус и Го нарича Господ. А когато Христос я нарича псе, защото езичниците водели нечист живот и се осквернявали с идолска кръв, а иудеите – чеда, макар после те да се явили рожби ехиднини, тя разумно и много мъдро отговаря: макар да съм псе и да съм недостойна за хляб, тоест каквато и да е сила на благодатта и особено знамение, не ме лишавай от него; За Твоята сила това е маловажно, а за мен е много важно, не ме лишавай поне от трохите, които за ядящите хляб нямат значение, а за псетата са важни, защото те се хранят с тях.

Тогава Иисус и отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и оздравя.

Сега Иисус открива причината, поради която отначало е отлагал изцелението. За да се разкрие вярата и благоразумието на тази жена, Той не се съгласил веднага с нейното прошение и дори я отпращал, а когато нейната вяра и мъдрост станали явни, я хвали и казва: голяма е вярата ти. Думите: нека ти бъде по желанието ти, показват, че ако тя нямаше вяра, не би получила просимото. И за нас, ако поискаме, няма препятствие да получим желаното, когато имаме вяра. Забележи сега, че макар и светиите да молят за нас, както апостолите за тази жена, ние получаваме най-вече тогава, когато сами просим за себе си. Тази хананейка е образ на църквата от езичниците. Защото и езичниците, отхвърлени преди, после са привлечени сред чедата и са удостоени с хляба, тоест тялото Господне. А иудеите, напротив, станали псета, изапочнали да се хранят с трохи, тоест с малкото и оскъдна храна – с буквата. Тир означава удържане, Сидон – ловци, а Хананея – приготвената със смирение. Така езичниците, които преди били заразени със злоба, а ловци на душите им били демоните, се приготвили чрез смирението, докато праведните се приготвили чрез висотата на Божието царство.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.