Шеста неделя след Петдесетница – на Разслабения.

Евангелие според св. ев. Матей, глава девета:

(1-8) Тогава Той влезе е един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка.

Неговият град е наречен Капернаум, защото Христос живял там. Той се родил във Витлеем, възпитавал се в Назарет, а в Капернаум било постоянното Му местожителство. Разслабеният не е съшият, за който говори Евангелист Йоан (5:5), защото онзи лежал при овчите врата в Йерусалим, а този бил в Капернаум. Онзи нямал човек, който да му помогне, а този бил носен от четворица, както казва Марко (2:3), и при това бил спуснат през покрива на къщата, за което впрочем Матей премълчава.

И като видя Ииус вярата им – тоест или вярата на онези, които донесли разслабения, защото Той често вършел чудеса и заради хората, които донасяли болните, или пък заедно с това и вярата на самия болен.

Каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!

Нарича го чедо или като Създание Божие, или заради вярата му. А за да покаже, че главна причина за разслабването са били греховете, отначало ги прощава, а после изцелява от недъга и тялото.

Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?

С познаването на помислите им, Той показва, че е Бог. Защото никой друг не познава помислите. А като ги изобличава, сякаш казва така: вие Ме смятате за богохулник, защото Си присвоявам правото да прощавам греховете, което наистина е велико дело. Мислите, че прибягвам към това, за да не бъда изобличен в лъжа, но с изцелението на тялото Аз ще ви уверя и в изцелението на душата – това дело е най-леко, а вие го почитате за най-трудно; ще докажа и прощаването на греховете, което всъщност е по-важно и по-трудно и само на вас ни се струва леко, защото е невидимо.

Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Заповядал му да вземе постелката си, за да не би другите да сметнат случилото се за видение и наред с това чудото да бъде видяно от народа, който смятал Христа за обикновен човек, макар и най-голям от всички.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.