Шеста Неделя след Пасха – на Слепия.

(30-33) Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.

Вие – казва, – иудеите, отхвърляте моя Изцелител поради това, че уж не знаете, откъде е. А аз казвам, че Той е още по-достоен за удивление затова, че без да е от числото на знатните между вас и славни хора, може да извършва такива дела, които съвършено ясно свидетелстват, че Той владее някаква висша сила и не се нуждае от никаква човешка помощ“. – После, тъй като преди това някои от тях казали: Как може грешен човек да върши такива чудеса, той се хваща за това тяхно осъждане и им припомня собствените им думи. Ние – казва – всички знаем, че Бог не слуша грешници, а слуша този, който Го почита и изпълнява волята Му“. Забележи оттук, как той не само отстранява греховете от Господа, но Го представя като велик Божий угодник, като вършещ всичко според Неговата воля, когато казва: „който почита Бога и върши волята Му. По-нататък, знаейки, че те искат да омаловажат чудото, той с пълно разбиране проповядва за благодеянието. „Ако Той не беше от Бога, нямаше да може да извърши такова чудо, каквото от създаването на света никой не е извършвал. Ако и да са се отваряли очите на слепи, те са били увредени не по рождение, а от някаква болест. Но стореното сега е нещо нечувано. И така, очевидно е, че извършилият такова чудо е повече от човек“. – Някои изпадат в студено и изтънчено разискване. „Как – казват, – е казано, че Бог не слуша грешниците? Той е човеколюбец. И какво – казват – значат тук думите: Бог не слуша грешници?“. На такъв въпрос не би следвало и да отговаряме. Въпреки това е нужно да кажем, че чрез тези думи – Бог не слуша грешници – се изразява мисълта, че Бог не дава на грешници сила да вършат чудеса. Защото Божият Дух не ще почне да обитава в тяло, обложено с грехове. А тези, които искрено и от сърце просят за себе си опрощение на греховете, Бог ги изслушва не като грешници, а като каещи се. Защото едновременно с изпросването на прошка за себе си те вече са преминали от групата на грешниците в групата на каещите се. Затова справедливо е казано, че Бог не слуша грешници. Той не дава на грешниците и благодат да вършат чудеса. Защото, ако и да почнат те някога да просят нещо подобно, как Той ще даде исканото на тези, които вече ненавижда за това, че си присвояват нещо, което изобщо не им прилича? А ако Той слуша молещите за прошка, то ги слуша не като грешници, а като каещи се. Забележи. След като казал: „ако някой почита Бога“, добавил: и върши волята Му. Защото мнозина почитат Бога, а не изпълняват Божията воля. А трябва да бъдат заедно едното и другото: и богопочитанието, и изпълнението на Божията воля, иначе казано, вярата и делата, или, както се е изразил апостол Павел: вяра и добра съвест (1 Тим. 1:5), накратко казано: съзерцание и деяние. Защото вярата е истински жива тогава, когато с нея има и богоугодни дела, от които произлиза добра съвест, както от лошите дела произлиза порочна съвест. И пак, делата са живи тогава, когато заедно с тях има и вяра, а в разделеността си едно от друго те са мъртви, както е казано: вярата без дела е мъртва (Иак. 2:26), и делата без вяра – също. Забележи и това, каква смелост дава истината на един беден, с нищо незабележим човек, и той изобличава великите и славните между иудеите. Толкова голяма е силата на истината, докато лъжата е твърде страхлива и несмела.

(34-38) Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш.? И го изпъдиха вън. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Докато се надявали, че този човек ще каже нещо в тяхна угода, го викали и питали, и при това – неведнъж. Но когато от отговорите разбрали, че той не мисли като тях, а е благоразположен към истината, го унижават, като роден в грехове. Съвсем неразумно го обиждат със слепотата му и мислят, че той, като много грешен и преди раждането си, бил осъден да се роди сляп, което е неоснователно. Като синове на лъжата, изгонват него, изповедника на истината, вън от храма. Но това му послужило за добро. Изгонили го от храма, а Господ на храма веднага го намерил. Обезчестили го заради мнението му в полза на Христа, а той бил удостоен да познае Божия Син. Иисус – е казано – го намери, подобно на подвигоположник, който приема борец, силно изнемогнал и увенчан. И какво казва? – Ти вярваш ли в Сина Божий? Защо пита за това, след като той толкова спорил с иудеите, толкова говорил в Негова защита? Не поради незнание прави така, но поради желание да научи слепеца на познание за Самия Себе Си. Преди това той изобщо не Го бил виждал, не Го видял и след изцелението си, защото иудеите го влачели насам и натам. Сега Господ го пита, та чрез въпроса за това, Кой е Синът Божий, съвсем на място да посочи Самия Себе Си. Заедно с това му показва и че високо цени вярата му, казвайки сякаш така: „Толкова хора са Ме оскърбявали, но Аз ни най-малко им вменявам това. За едно се грижа – за вярата“. – „Господи, Кой е Този Син Божий?“ – с любов Го пита той. Иисус отговаря: „Той е Този, Когото ти видя и Който говори с теб“. Не казал: „Това съм Аз, Който те изцерих и Който ти казах: иди се умий“, но отначало говори прикрито и неясно: И видял си Го, а после – и по-ясно: и Който говори с тебе. Господ изглежда казал с цел: И видял си Го, с тази именно цел – да му напомни за изцелението и за това, че от Него е получил способността да вижда. И той веднага повярва и проявява на дело гореща и истинска вяра, покланя се и на дело потвърждава думата, че Го прославя като Бог, защото законът повелява на израилевите синове да се покланят само на Бога (Втор. 6:13). Забележи, че това чудо се извършило и в духовен смисъл. Въобще всеки човек бил сляп от рождение, тоест от подчинението на раждането, с което е съединено тлението, защото, откакто сме осъдени на смърт и размножаване чрез страстно раждане, оттогава над нашите мислени очи сякаш се е разпрострял някакъв тъмен облак и може би тази кожена дреха, за която споменава Свещеното Писание (Бит. 3:21). Сляп бил в частност и езическият народ. И той бил сляп от рождение. Например елините от това, че обоготворили ражданото и тленното, станали слепи, според казаното: и неразумното им сърце се помрачи (Рим. 1:21). Така и персийските мъдреци (магове) прекарвали живота си в тълкувание на ражданията, и на рождените дни. Иисус видя този слепец, тоест всеки човек въобще, или езичниците – в частност. Тъй като слепецът не можел да види Твореца, то Той поради добросърдечието на милостта Си, Сам ни посети Изток свише (Лук. 1:78). А как го видял? Като минаваше, тоест не като бил на небето и, по думите на пророка, се навел от небето и погледнал с внимание към синовете човешки (Пс. 13:2), а като се явил на земята. И в друг смисъл: като минаваше, видял езичниците, тоест след като не бил дошъл предимно при тях. Защото Той дошъл при загубените овце от дома Израилев (Мат. 15:24), а после, сякаш мимоходом, погледнал и към езичниците, седящи в мрака на пълното незнание. Как лекува слепотата? Като плюнал на земята и направил калчица. Защото, който повярва, че Словото слязло в светата Дева като капка, капнала на земята, той ще помаже мислените си очи с калчицата от плюнка и земя, тоест с единия Христос, състоящ се от божество за знак символ, на което служи капката и слюнката, и от човечеството, за знак, на което служи земята, от която е тялото на Господ. Ще спре ли лечението с приемането на вярата? Не, но трябва да отидем и на Силоам, извора на кръщението, и да се кръстим в Пратения, тоест в Христа. Защото всички ние, които сме се кръстили духовно, в Христа се кръстихме. А който се кръсти, той след това ще бъде подложен и на изкушения. Може би заради изцерилия го Христос ще го поведат пред царе и управници (Лук. 21:12). Затова трябва да бъде твърд и непреклонно да стои в изповядването: да не се отрича поради страх, но, ако се наложи, да бъде и отлъчен и изгонен от синагогата, според казаното: ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име и ще ви изгонят от синагогите (Мат. 24:9; Иоан. 16:2). Ако хората, враждуващи против истината, изгонят нейния изповедник и го отдалечат от святото и скъпото за него, тоест от богатството и славата, то ще го намери Иисус, и когато бъде обезчестен от враговете, тогава ще бъде особено почетен от Христа с познание и най-основателна вяра. Защото тогава най-много ще се покланя на Христа като на видим Човек и като на истински Син Божий. Защото не е един Синът Божий и друг – Синът на Мария, както нечестиво хулел Несторий, но Синът Божий и Синът Човешки са едно и също Лице. Виж. Когато бившият слепец попитал: Кой е Синът Божий, та да повярвам в Него? тогава Господ отговорил: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А кой говорил, ако не родилият се от Мария? Той е и Синът Божий, а не са двама различни. Затова и света Мария е наистина Богородица. Защото тя родила Сина Божий, станал плът, неразделен и единен в две естества, Който е Христос Господ.

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.