Шеста Неделя след Пасха – на Слепия.

(17-19) Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?

Кои били питащите; какво ще кажеш за тях? Те били от числото на благоразумните. Защото казали: Как може грешен човек да върши такива дела? За да не изглеждат напразни защитници, те приканват към свидетелство самия получил благодеяние, като изпитал върху себе си Неговата сила, за да затворят устата на клеветниците. Виж как благоразумно питат. Не казали: „Ти какво казваш за Него, задето направи кал, и не спази съботата“, а напомнят за чудото: задето ти отвори очите, сякаш предразполагайки изцерения да каже за Христа самата истина. Напомнят му и го подбуждат: задето ти отвори очите. Той – казват – ти стори добро. Затова и ти трябва да проповядваш за Него“. Слепият и сега изповядал каквото могъл, а именно: „Той не е грешник, а е от Бога, това е пророк, макар някои да казват, че не е от Бога, понеже не пази съботата“. Христос с единия Си пръст извършил намазване с калчица и Го считали за нарушител на съботата. А самите те с цялата си ръка отвързват животните, за да ги напоят и смятат себе си за благочестиви. Жестокосърдечни и упорити, те извикват родителите му с цел да ги поставят в затруднение и чрез това да ги принудят да отрекат предишната слепота на сина си. Тъй като не могли да затворят добронамерените уста, то заплашват родителите с надеждата да унищожат чудото. И така, поставят ги на средата и извършват разпита с ярост и с още по-голяма злоба. Не казват: „Това ли е вашият син, който някога е бил сляп?“, а: за когото вие казвате, сякаш казвайки така: „когото вие сте направили сляп и сте разпространили навсякъде мълвата за това, напълно измислено и лъжливо“. Но, о, злочестиви фарисеи! Кой баща ще си позволи да лъже за своето детенце? От две страни ги притискат и ги принуждават да се откажат от сина си, от една страна – с израза: за когото вие казвате, от друга – с въпроса: А как сега вижда? Виждаш ли? Чрез уж лъжливото показание на родителите за това, че синът им преди е бил сляп, те омаловажават това чудо – че той впоследствие станал зрящ. Казват: „Лъжа е или това, че той вижда сега, или това, че е бил сляп. Но че е зрящ, това е истинно: следователно вие лъжливо сте разгласили, че той преди е бил сляп“.

(20-23) Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте, фарисеите задали на родителите на слепия три въпроса: 1) това техният син ли е; 2) сляп ли се е родил; 3) как е станал зрящ. На първите два въпроса те отговарят утвърдително, че е техният син и че се е родил сляп, а за начина на изцеление не отговарят поради незнание. Така се случило, без съмнение, за да бъде призната истината по-твърдо, за да я засвидетелства самият получил благодеянието и поради това – най-достоверен свидетел, както и родителите му казват: „Той сам е пълнолетен, не е дете или непълнолетен, че да не разбира как се е изцерил“. Родителите му отговорили така, понеже се боели от фарисеите. Те били нетвърди и по-малодушни от сина си. А той станал безстрашен свидетел на истината: започнал да вижда добре и с мислените си очи.

(24-29) Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная, едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви, и не чухте; какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.

Както родителите настоявали на това, че трябва да питат сина им, така и правят високомерните. Те го довеждат, но не за да го питат, а за да му внушат обвинение срещу Изцелителя. Защото внушението: Въздай Богу слава, означава: „Изповядай, че Иисус не е сторил нищо за теб“, и поставят Божията слава в това, да не се приписва нищо добро на Иисуса! Ние – казват – знаем, че Тоя Човек е грешник. А защо не Го изобличихте, когато Той ви прикани към това, казвайки: Кой от вас ще Ме укори за грях? (Йоан. 8:46). Слепецът казва: ,Дали е грешник, не зная, и сега не изследвам това, нито го твърдя. Но съвсем ясно зная, че Той извърши над мен чудо. И така, нека този случай бъде разгледан сам по себе си и ще даде понятие за Него“. После, когато отново Го питали: Какво ти направи?, поставяйки във вина на Спасителя това, че Той извършил намазването с калчицата в събота, този човек разбрал, че те го питат не за да разберат истината, а за да Го обвинят, и им отговорил с укор: „Не искам да говоря повече с вас, защото много пъти ви казах и вие не чухте“. После, което особено можело да ги уязви, добавя: Да не би и вие да искате да Му станете ученици?. Очевидно, самият той желае да бъде Негов ученик. Шегувайки се и присмивайки им се, казва тези думи спокойно; а това показва смела и безстрашна душа, небояща се от тяхното беснеене. На обидата му те казват: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. И тук явно лъжат. Защото, ако бяха Моисееви ученици, щяха да бъдат и Христови, както и Сам Той им казва: Ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене (Йоан. 5:46). Не казали: „чували сме“, а: „знаем, че на Моисея е говорил Бог“, макар това да им били предали предците. А за онова, което приели по слух, казват: „Знаем го със сигурност“, а Този, Чиито чудеса видели с очите си и Чието божествено и небесно учение чули сами, наричат измамник (Йоан. 7:12). Виждаш ли до какво безумие ги довела злобата им.