Шеста Неделя след Пасха – на Слепия.

(6-7) Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Като казал това, Иисус не се спрял на думите, но присъединил към тях и дело. Плюнал на земята, направил калчица от плюнката и намазал с калчицата очите на слепия, показвайки чрез калта, че пак Той създал от кал и тялото на Адам. Голите думи: „Аз създадох Адам“ биха могли да изглеждат съблазнителни за слушателите, но когато думите се потвърждават с дело, не останал вече повод за съблазън. Устройва очите от кал, употребявайки същия способ на творчество, чрез който сътворил и Адам. Не само устроил очите и ги отворил, но и ги дарил със зрение, а това показвало, че Той вдъхнал и душа в Адам. Защото без действието на душата окото никога не би прогледнало, макар и да било устроено. Употребил и плюнка, за да дари зрение. Тъй като възнамерявал да прати слепия на Силоам, то за да не припишат чудото на водата от извора, но да познаят, че излязлата от устата Му сила образувала очите на слепия и ги отворила, затова плюнал на земята и от плюнката на устата направил калчица. После, за да не помислиш, че чудото зависело от земята, му повелява да се умие, та калта съвсем да отпадне. Впрочем някои казват, че тази калчица изобщо не отпаднала, а се превърнала в очи. – Повелява на слепия да отиде на Силоам отчасти, за да стане явна- степента на вярата и на послушанието му, защото той не разсъждавал, че не е нужно да ходи на Силоам или да се умива, след като калчицата и плюнката го правят напълно зрящ, но се покорил на Повелилия; отчасти, за да затвори устата на неразумните иудеи, защото, естествено, мнозина го гледали, когато вървял с очи, намазани с кал, и внимателно се вглеждали в него, така че не могли впоследствие да кажат: „Това е той, това не е той“; и накрая, за да засвидетелства за Самия Себе Си, че е чужд на закона и на стария завет. – Защо евангелистът добавил обяснение на името Силоам? За да знаеш, че и тук Христос изцерил слепия и че Силоам е образ на Христа. Защото, както Христос е като духовен Камък (1 Кор. 10:4), така и Силоам е духовен; и както силоамският ручей със своето странно течение представлявал нещо внезапно и поразително, така и идването на Господ, съкровено и непостижимо за ангелите, потапя със силата си всеки грях.

(8-11) А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

Съседите, поразени от необичайността на чудото, не вярвали. Макар че отиването му до Силоам с очи, намазани с кал, било тъкмо за това – да го видят мнозина и после да не кажат, че не са го видели, но при все това и сега не вярват. Евангелистът неслучайно отбелязва, че той просел милостиня; той прави това, за да покаже неизказаното човеколюбие на Господа в това, че проявявал състрадание и към бедните, че с голяма грижа лекувал и сиромасите, а оттук и ние да се научим да не презираме своите по-малки братя. А слепият, без да се срамува от предишния си недъг, без да се бои от народа, открито казва: Аз съм, проповядва Благодетеля и казва: Човек, Който се нарича Иисус. – Нарича Господа Човек, защото дотогава още не знаел нищо за Него, а каквото узнал сега, това и изповядва. А откъде знае, че това е Иисус? От разговора Му с учениците. Учениците питали Господа за него. Той доста продължително им отговарял: Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил; Аз съм светлината на света. Така не поучавал никой друг, освен Иисус, и Той употребявал често такива думи. И тъкмо оттук слепецът узнал, че това е Иисус. За това, че Той направил калчица и намазал очите му, знаел от докосването и казал. За плюенето премълчал, понеже не знаел, а щом не знаел, то и не добавил. Вижда се, че този човек бил праведен.

(12-16) Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази съботата. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

Тъй като Господ, дарявайки изцеление и извършвайки чудо, обикновено се скривал поради скромността Си, то слепият на въпроса, къде е Иисус, казва: Не зная, за да бъде напълно верен на истината. Водят го при фарисеите, за да го подложат на по-подробен и строг разпит. Евангелистът отбелязва: беше събота, за да покаже злобата им, как те дебнат всеки случай против Христа: обвиняват Го в нарушаване на съботата и с това се опитват да омаловажат чудото. Затова не го питат: „Как прогледна?“, а: Как ти се отвориха очите! – клеветейки във всичко Господа, като Такъв, Който работил в събота. Заставят самия слепец да припомни, че Той направил калчица именно в събота, той, отговаряйки на вече чулите, не споменава нито за името на Иисус, нито за това, какво му казал Господ, а само казва: Тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Защото вероятно фарисеите чули преди това от тези, които довели при тях слепия, и може би клеветели против Господа и казали: „Ето какво прави Иисус в събота“. Достойна за отбелязване е смелостта на слепеца – че той без боязън разговаря с фарисеите. Довели го с цел, той, като бъде поразен от страх, да отрече действителността на изцелението, а той много ясно възглася: „Виждам“. – Някои от фарисеите, не всички, а по-дръзките, казали: Тоя Човек не е от Бога. А други казвали: Как може грешен човек да върши такива чудеса? Виждаш ли, под влияние на чудесата мнозина омекват. Ето тези хора – фарисеи и началници, вследствие на това чудо се засрамват и донякъде защитават Господа. И произлезе помежду им разпра. Тази разпра възникнала преди това сред народа, понеже едни казвали, че Той заблуждава народа, а други – че Той е добър (Йоан. 7:12, 43), а сега започва и между началниците. И ето мнозина фарисеи, след като се отделили от останалите, защитават чудото. Но и след отделянето си говорят за Христа много слабо и по-скоро съмнително и двоедушно, отколкото твърдо. Защото чуй какво казват: Как може грешен човек да върши такива чудеса? Виждаш ли колко слабо възразяват? Погледни и хитростта на клеветниците. Те не казват, че не е от Бога, защото изцелява в събота, а защото не пази съботата; постоянно поставят на преден план не благодеянието, а нарушаването на деня. Забележи и това, че началниците са по-бавни на добро от народа. Народът още преди това се бил разделил в мненията и не всички говорели против Христа, а началниците вече след народа стигнали до това похвално разделение. Защото и разделението понякога е добро, както и Господ казва: дойдох да донеса на земята меч (Мат. 10:34), тоест без съмнение, разногласие заради доброто и благочестието.