Трета неделя след Пасха – на св. Мироносици.

Евангелие според св. Марк:

(42-47) И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета (благообразен съветник – слав.), който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

Блаженият Йосиф, служейки още на закона, признал Христа за Бог, затова и дръзнал да извърши похвален подвиг. Той не почнал да размишлява: „Ето, аз съм богат и мога да изгубя богатството си, ако поискам тялото на Този, Който е осъден за присвояване на царската власт, и ще стана омразен на иудеите“ – той не размишлявал в себе си за нищо подобно; но като оставил всичко, като по-малко важно, поискал едно – да предаде на погребение тялото на осъдения. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; защото мислел, че Христос дълго време ще издържи страданията, както и разбойниците: затова и попитал стотника: Дали отдавна е умрял?, тоест: „нима е умрял отдавна?“. След като получил тялото, Йосиф купил плащеница и като снел тялото, го обвил с нея, честно предавайки честното тяло на погребение. Защото и той самият бил Христов ученик и знаел как да почете Владиката. Той бил благообразен (слав.), тоест почтен, благочестив и безукорен човек. Що се отнася до званието съветник (слав.), то това е било известно достойнство, или по-добре казано, гражданска длъжност и служба и тези, които я заемали, трябвало да водят делата на съдилището и тук често били подлагани на опасности от злоупотреби, свойствени за това място. Нека чуят богатите и занимаващите се с обществени дела, как достойнството на съветник ни най-малко не пречело на добродетелта на Йосиф. Името „Йосиф“ означава приношение, а „Ариматей“ – вземи го. Нека и ние, по примера на Йосиф, винаги да имаме усърдие към добродетелта и да взимаме него, тоест истинското благо. Да се сподобим да приемем и Иисусовото тяло посредством светото Причастие и да го положим в гроб, изсечен от камък, тоест в душа, твърдо помнеща и незабравяща Бога. Да бъде душата ни изсечена от камък, тоест, имаща своята твърда опора в Христа, Който е Камък. Да обвием това Тяло в плащеница, тоест да го приемем в чисто тяло (защото тялото е като плащеница на душата). Божественото тяло трябва да се приема не само в чиста душа, но и в чисто тяло. И човек трябва именно да го обвие, тоест да го покрие, а не да го държи открито. Защото тайнството трябва да бъде покрито, съкровено, а не открито.

(1-8) След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Нищо велико и достойно за Божеството на Иисус не мислят жените, когато седят при гроба и купуват миро, та, според иудейския обичай, да помажат тялото, за да бъде то благоухаещо, а не да издава неприятна миризма от тлението, и чрез силата на мирото, изсушаваща и поглъщаща влагата на тялото, да се запази невредимо. Ето за какво мислели жените. И много рано, след изгрев – слънце (същото, което при евангелист Матей е – като мина събота, на разсъмване, а при Лука – много рано) в първата от съботите (слав.), тоест в първия ден на седмицата (понеже съботи се наричали дните на седмицата, а първа – е първият ден, като станали, отиват на гроба и размишляват: кой ще им отвали камъка? Но докато те размишлявали за това, ангел отвалил камъка, макар жените да не почувствали това. Така и Матей казва, че ангелът отвалил камъка, след като жените дошли. Но Марко премълчал за това, защото Матей вече казал от кого бил отвален камъкът. И ако Матей казва, че ангелът е седял върху камъка, а Марко – че жените като влезли в гроба, го видели да седи вътре, то не бива да се смущаваме от това. Защото те са могли да видят ангела седящ вън върху камък, както е казано при Матей; могли са да го видят и вътре в гроба, като изпреварил ги и влязъл там. Впрочем някои казват, че при Матей били споменати едни жени, при Марко – други, а Магдалина била спътница на всички, като най-усърдна и ревностна. Явилият се ангел казал на жените: Не се плашете. Отначало той ги освобождава от страха, а после благовести за възкресението. Нарича Иисуса Христа разпнат: защото не се срамува от кръста, който е спасение за човеците и основание на всички блага. Възкръсна: от какво се вижда това? От това, че Го няма тук. И искате да се уверите? Ето мястото, дето бе положен. За това и отвалил камъка – за да покаже това място. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра. Отделя Петър от учениците като върховен, споменавайки го отделно от тях, по първенство, или ето защо: тъй като Петър се отрекъл, то ако жените бяха казали, че им е повелено да съобщят само на учениците той би казал: „Аз се отрекох, следователно вече не съм Негов ученик, и затова Господ ме е отхвърлил и се е погнусил от мене“, затова ангелът и добавил: и на Петра, тоест, за да не се смути Петър от тази мисъл, че уж не е удостоен и с дума като отрекъл се, и затова вече е недостоен да бъде в числото на учениците. Изпраща ги в Галилея, отвеждайки ги смущение и голям страх от страна на иудеите. Тогава трепет и ужас обхванал жените, тоест те били поразени и от видението на ангела и от страх от възкресението, и затова никому нищо не казаха, понеже се бояха. Или се боели от юдеите, или били обзети от страх от видението дотам, че сякаш загубили разума си. Затова и никому нищо не казали, като забравили всичко, което чули.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/OeYmb