Сряда на шеста седмица

Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

Тъй казва Господ: викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от други-те изисквате тежки трудове. Ето, вие постите за карани-ци и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навеж-да глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправ-дата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от едно-кръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; и Господ ще ти бъде винаги водач.

Паримии на вечернята

Из книга Битие – чтение

Дойде Йосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още? Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. Той рече: благословен е тоя човек от Бога. А те се наведоха и се поклониха. И повдигна очите си Йосиф, видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. И като уми лицето си, излезе. Йосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов. Йосиф каза на братята си: аз съм Йосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него. И рече Йосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Йосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет; но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви; защото тази е втора година, откак е глад по земята: остават още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне; Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление. И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Йосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое; и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое. И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас; а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука. И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия. И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му. Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.

Из Притчи Соломонови – чтение

Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди. Горделивият злодей – името му е кощунник – действува в пламъка на гордостта. Гладът на мързели-веца ще го убие защото ръцете му се отказват да работят; той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. Жертвата на нечестивите е гнусота най-вече кога я принасят с лукавство. Лъжесвидетелят ще загине, а човек който говори, каквото знае, ще говори винаги. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж насрещу Господа. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/Yo2do