Сряда на пета седмица

on

Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

Тъй казва Господ: Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: „добра е“; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, – ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържам с десницата на Моята правда. Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, – ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо, защото Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: „не бой се, Аз ти помагам“. Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, – Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Паримии на вечернята

Из книга Битие – чтение

Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщи, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе земята, по която странстваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Из Притчи Соломонови – чтение

Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана овреме! За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение. Кроежите на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа. Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/q77os