Понеделник на шеста седмица

Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш. О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда – като морски вълни. И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, – като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене. Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: „Господ изкупи Своя раб Иакова“. И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им източва вода от камък; разсича скала – и леят се води. А за нечестивците няма мира, казва Господ. Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми; и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше; и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя. Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.

Паримии на вечернята

Паримия първа

Из книга Битие – чтение

Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! Исаак рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: иди при стадото и ми донес оттам две добри млади ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече с нея по-малкия си син Иакова; а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти. И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. И рече Исаак на Иакова: приближи се до мене, сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попила и рече: гласът – глас Иаковов, а ръцете – ръце Исавови. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. Баща му Исаак му рече: приближи се до мене, сине мой, и ме целуни. Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от пълна нива, която Господ е благословил; да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат – да бъдат проклети; които те благосла-вят – да бъдат благословени! Щом свърши Исаак благословията над сина си Иакова, и, щом Иаков излезе от баща си Исаака, брат му Исав си дойде от лов. Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който ми улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. Исав, като изслуша думите на баща си Исаака, дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! Но той му отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. И рече Исав: дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече Исав на баща си: нима ти не си оставил и за мене благословия? Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И понеже Исаак мълчеше Исав издигна глас и заплака. И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му.

Паримия втора

Из Притчи Соломонови – чтение

Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му. Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече. Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър. В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/w309i