Петък на шеста седмица

on

Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него, за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава. Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите – като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим. И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи. Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му – като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си – с пламнал огън. Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа. Ония, които се осветяват и очис-тят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, – всички ще загинат, казва Господ. Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, – на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, – също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд. Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ. Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ. И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

Паримии на вечернята

Из книга Битие – чтение

Свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ. Йосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. И заповяда Йосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седем-десет дена. И когато изминаха дните на плач за него, Йосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. Йосифовите думи предадоха на фараона. А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. И дойдоха до Горен-хаатад, при Йордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Йосиф баща си седем дена. Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен Хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това място с име: Египетски плач при Йордан. И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал; отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махнела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефро-на. След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. Като видяха братята Йосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? И пратиха те да кажат на Йосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: тъй кажете на Йосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Йосиф плака, когато му говореха това. Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. Отговори Йосиф: не бойте се, понеже аз се страху-вам от Бога. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. И живя Йосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Йосиф живя всичко сто и десет години. И видя Йосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. Тогава Йосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. Па закле Йосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Из Притчи Соломонови – чтение

Синко, отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си. Тя чувства, че занятието и е добро, и светилото й не гасне нощем. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава. Не се бои от студ за челядта си, защо-то цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. Стават децата и я облажават, – мъжът, и той я хвали: „много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички“. Миловидността е примамлива и хубостта – суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/NJ8mp