Петък на пета седмица

Паримия на шестия час

Из пророчеството на Исаия – чтение

Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз – Моите ръце простряха небесата, и на цялото им войнство Аз дадох закон. Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Паримии на вечернята

Из книга Битие – чтение

Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: Тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си Исаака. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали за Мене едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Паримия втора

Из Притчи Соломонови – чтение

Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварно
сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са накрай земя. Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен. Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието – позор. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/0clKQ