Евангелие според св. Йоан Богослов, гл. 4:

(5-6) И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. Там беше Иакововият извор.

Струва си да кажем, откъде са произлезли самаряните и защо са получили това име. (Тамошната) планина се наричала Соморон по името на своя владетел, както казва и Исаия: глава на Ефрема е Самария (Соморон – слав.,) (Ис. 7:9). Живеещите в подножието на планината първоначално се наричали не самаряни, а израилтяни. Но заради това, че оскърбявали Бога, през различни времена те били предавани на асирийците. Накрая, когато възнамерявали да отпаднат, асириецът ги взел в плен и опасявайки се от ново отстъпничество, не им позволил да остават повече в тяхната страна, а ги разселил между вавилонците и мидяните, а оттам довел народи от различни места и ги заселил в Самария. След това Бог, желаейки да покаже на варварите, че им предал иудеите не поради Своето безсилие, а заради техния грях, напратил срещу преселилите се в Самария варвари лъвове, които ги погубвали наред. Когато донесли за това на царя, той извиква при себе си неколцина иудейски старци, които били в плен, и ги пита, какво трябва да направи, та лъвовете да не погубват повече варварите, живеещи в Самария. Те му обясняват, че Богът Израилев гледа внимателно към това място и не търпи там да живеят хора, незнаещи Неговите закони. Ето защо, ако той се грижи за тамошните варвари, трябва да изпрати иудейски свещеници, които да преподават на варварите Божиите закони; и по този начин Бог ще се умилостиви. Царят ги послушал и изпраща един свещеник, за да преподаде на самарийските варвари Божия закон (4 Царств. 17:24-28). Но те приели не всички божествени книги, а само петте Моисееви: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Те не отстъпили напълно и от нечестието, но от време на време оставяли идолите и почитали Бога. Поради това иудеите, след завръщането си от плен, винаги се отнасяли към тях с ненавист, като асирийци по произход, а от името на планината ги наричали самаряни. А самите те наричали себе си потомци на Авраам и Иаков, понеже Авраам бил халдеец, а Иаков считали за свой поради намиращия се там кладенец. Иудеите пък считали и тях (самаряните), както и всички езичници, за нечисти, поради което и казвали на Господ като укор: Ти си самарянин (Йоан. 8:48). И Сам Той казвал на учениците си: В самарянски град не влизайте (Мат. 10:5). – Защо евангелистът разказва подробно за селището и за Иакововия кладенец? Първо, за да не се изумиш, когато чуеш, че жената казва: „Нашият отец Иаков ни е дал този кладенец“. Защото това място било Сиким (Сихем), където синовете на Иаков Симеон и Левий извършили жестоко убийство за това, че на сестра им Дина било причинено жестоко насилие от княза на сикимците. После, от това, че евангелистът ни съобщава за селището и за кладенеца, узнаваме, че отхвърлянето на иудеите заради греховете им съществува още от древността, и когато те оскърбявали Бога, тогава езичниците завладявали земите им, и че те с нечестието си погубвали това, което патриарсите били придобили с вяра в Христа. Ето защо никак не е ново, ако и сега езичниците са въведени в небесното царство вместо иудеите. Селището, дадено от Иаков на Йосиф, се наричало Сиким. Синовете на Иаков, след като погубили сикимцитите, опустошили града, и опустошен той е предаден от бащата като наследство на Йосиф.

(6-8) Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Евангелистът, казвайки, че Господ се е уморил от пътя, ни показва Неговата скромност и умереност, тъй като за пътуване Той не използвал ездитни животни, а ходел пеша, научавайки и нас да не искаме много. Показва и това, че Той вървял по пътя, влагайки всички сили, а не безгрижно, откъдето и ние се научаваме да извършваме Божието дело, като влагаме всичките си сили и старание. Думата седеше означава, че Той седял просто и както се било случило, не на престол, а съвършено просто, успокоявайки тялото си на дъсченото възвишение и освежавайки го при кладенеца. После посочва и друга причина, поради която Той седял при кладенеца – това, че било пладне: Часът – казва – беше около шестия. И още, за да не започне някой да обвинява Господа в това, че Той, след като заповядал на учениците Си по път към езичници да не ходят, Сам идва при самаряните, за това казва, че седенето на това място било поради умора и че разговорът с жената имал благословен повод – жаждата. Тъй като вследствие на човешката природа Той ожаднял, то се и нуждаел от вода. А когато Той иска да пие, с Него влиза в разговор жена с любознателна душа. И какво трябвало да направи? Да отхвърли жената, която била така любознателна и жадуваща да изслуша разяснение на своите недоумения? Но това изобщо не е свойствено за Божието човеколюбие. – Забележи, моля, и тук скромността на Господа. Той остава сам край пътя, докато учениците Му отишли в града да купят храна. Те дотолкова считали нуждите на стомаха за второстепенни, че тогава, когато почти всички вече се били наобядвали и отдъхвали, те едва сега купуват храна, тоест само хляб, та да се научим и ние да не се грижим за разнообразието на ястията. – Забележи, моля, и точността на евангелиста. Той не казал твърдо: „Беше шестия час“, а, за да не съгреши против истината, казал: Часът беше около шестия, придавайки достоверност на думите си.

(9-11) Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш, да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус и отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

По външния вид и може би по дрехата, по различното положение на тялото, и по самия говор самарянката счела Господ за иудеин, поради което и Му казва: как Ти, бидейки иудеин и така нататък. Виж колко проницателна била жената. Ако някой трябвало да се пази, то това бил Господ, а не тя. Защото не казала: „Самаряните не общуват с иудеите“. Но жената не се спира с това, а след като помислила, че Господ извършва противозаконно дело, поправя ставащото не според закона. – Христос открива Себе Си не преди да се е проявила добродетелта на жената. И когато станала явна нейната добродетел, нейната проницателност и точност, тогава вече започва да беседва с нея за по-високи неща. Да би знаяла – казва – дара Божий, тоест ако ти знаеше какво дарява Бог, че Той дарява вечни и нетленни блага, ако познаваше и Мен, ако знаеше, че Аз, като Бог, мога да ти ги дам, – то би изпросила и би получила вода жива. Вода нарича благодатта на Светия Дух, защото тя очиства приемащите я и им дава голямо освежаване; с вода – не застояла, каквато е в ямите и кладенците, гнила и развалена, а с жива, бликаща, подскачаща, бързо течаща. Защото благодатта на Духа прави душата винаги подвижна към доброто, винаги стремяща се към издигане. Такава вода, жива и винаги подвижна, пиел Павел, който забравял това, което било зад него, и силно се стремял към това, което било пред него (фил. 3:13). Жената Му казва: Господи! Виждаш ли колко бързо отстъпила тя от низкото мнение и Му въздава голяма чест, наричайки Го Господ. Тя обаче не постигнала дълбочината на Христовите слова, Той говори за водата в един смисъл, а тя Го разбира в друг.

(12-15) Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Счита Иаков за свой отец и причислява себе си към иудейското благородство. Погледни, моля, разумността на жената – колко бързо от различието между водите заключва и за различието между даващите. „Ако – казва – Ти даваш такава вода, то без съмнение си по-голям от Иаков, който ни е дал кладенеца“. Думите: и сам той от него е пил посочват приятността на тази вода. „Патриархът – казва – така харесвал този извор, че и самият той, и децата му са пиели от него“. Думите: и добитъкът му пил посочват изобилието на водата. „Тази вода – казва – не само е приятна, и то толкова, че Иаков пиел от нея, но е и изобилна, и така изобилна, че стигала за множеството добитък на патриарха“. Когато жената казала: Нима Ти си по-голям от отца ни, Господ, макар да не казва направо: „Аз наистина съм по-голям“, за да не би, след като още не бил представил доказателства за Своята сила, да се покаже тщеславен, я подготвя за това с думите Си: „Който пие от тази вода, той пак ще ожаднее, а който пие от Моята вода, той няма да ожаднее. Тоест, ако ти се удивляваш на Иаков, който е дал тази вода, още повече трябва да се удивляваш на Мен, Който давам много по-добра вода. Защото водата, която Аз давам, става извор с вода, която постоянно и непрекъснато се увеличава„. Защото светиите запазват докрай не само това, което получават от Бога, но чрез благодатта те приемат семената и начатъците на доброто, а сами ги преумножават и ги правят да растат. Това посочва Господ с притчата за талантите (Мат. 25:14-31) и за съдържателя на странноприемницата, който приел изпонаранения от разбойниците, Господ обещава: „Ако похарчиш нещо от своето, Аз ще ти го дам“ (Лук. 10:35). Това посочва Господ и тук. „Аз давам на жадния вода; но водата, която Аз давам, не остава в същата мярка, а се увеличава и става извор“. Така чрез оглашението на Анания Господ дал на Павел немного вода (Деян. 9:17); но тази малка вода на Ананиевото учение Павел показал като извор, така че потоците на този извор от Йерусалим достигнали до Илирик. И какво разположение се появява при това у жената? Макар и още невисоко, защото тя мисли, че става дума за чувствена вода, но тя проявява и известно движение напред. Преди това недоумявала и казвала: “Отде имаш. живата вода?”. А сега, след като приела тези думи за несъмнени, казва: Дай ми тая вода. Ето защо тя изглежда по-схватлива от Никодим. Той, след като изслушал твърде много подобни обяснения, казал: Как може да бъде това? (Йоан. 3:9). А тя започва да пренебрегва вече и извора на Иаков. „Ако – казва – имаш такава вода, дай ми, и аз вече няма да идвам тук да вадя вода“. Виждаш ли, как тя вече поставя Господа по-високо от Иаков?