Евангелие според св. ап. Матей, гл. 1:

(1-17) Книга за рождеството (слав.).

Защо Евангелистът не е казал, подобно на пророците: видение или слово? Защото те надписвали своите книги така: Видение на Исаия (Ис. 1:1), същo слово на Исаия (Ис. 2:1). Искаш ли да знаеш защо? Защото пророците беседвали с жестокосърдечните и непокорните, и затова казвали: божествено видение, слово Господне. Те казвали така, за да се уплаши народът и да не пренебрегва това, което говорят. А свети Матей имал работа с верни, благомислещи и благопокорни, и затова предварително не им казал нищо, за разлика от пророците. Мога да кажа и нещо друго, а именно: това, което виждали пророците, го виждали с ума, съзерцавайки с помощта на Светия Дух: затова и го наричали видение. Но Еватгелист Матей видял и съзерцавал Христа не умствено, но чувствено пребивавал с Него и Го слушал, когато Той бил в плът: затова не е казал: видение, което видях, или съзерцание, но е казал: книга за рождеството.

На Иисуса.

Името Иисус не е гръцко, а еврейско, и означава: Спасител: защото у евреите то означава спасение.

Христа.

Помазаници се наричали царете и първосвещениците, защото били помазани с осветен елей, който изливали от рог на главата им. Господ се нарича Христос и като Цар, защото се възцарил, за да унищожи греха, и като Първосвещеник, защото принесъл Самия Себе Си в жертва за нас. А Той повече от всички бил помазан с истински елей, със Светия Дух: защото кой друг имал Духа така, както Господ? В светиите чудодействала благодатта на Светия Дух, но в Христа действала не благодатта на Светия Дух, но Сам Христос вършел чудеса с Единосъщния Му Отец и с Духа.

Син Давидов.

Към името Иисус Евангелистът добавил: син Давидов, за да не си помислиш, че той говори за друг Иисус. Защото имало и друг знаменит Иисус, вожд на Израил след Мойсей, но той се наричал син Навинов, а не Давидов, живял много векове преди Давид и произлизал не от Иудиното коляно, от което произлязъл Давид, а от друго.

Син Авраамов.

Защо Евангелистът поставил Давид преди Авраам? Защото Давид бил особено знаменит между евреите и живял след Авраам, и бил цар. Той пръв от царете благоугодил на Бога и пръв от тях получил обещание, че от неговото семе ще произлезе Христос, затова и всички наричали Христа Син Давидов. Давид носел в себе си и образа на Христа: защото, както той се възцарил на мястото на отхвърления и възненавидян от Бога Саул, така и Христос дошъл от Отца в плът и се възцарил над нас, когато Адам изгубил царството и дадената му власт над всички живеещи на земята и над демоните.

Авраам роди Исаака.

Родословието започва от Авраам, тъй като той бил баща на евреите, и пръв получил обещанието, че от неговото семе ще бъдат благословени всички народи. И така, родословието на Христа подобава да започне от него. Христос е семето на Авраам, в което сме получили благословение всички ние, които преди това сме били езичници и под клетва. Авраам означава баща на народи, а Исаак – радост, смях. Евангелистът не споменава за родените преди това деца на Авраам, тоест за Измаил и другите, защото иудеите произлезли не от тях, а от Исаак.

Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му.

Евангелистът споменава за Иуда и братята му, защото от тях произлезли дванадесетте колена.

Иуда роди фареса и Зара от Тамар.

Иуда дал Тамар за жена на Ир, един от своите синове. Но тъй като той умрял бездетен, я дал на своя син Онан. Когато и той изгубил живота си заради своя срам, Иуда вече не я давал за третия син. Но тя, силно желаейки да има деца от Авраамово семе, свалила от себе си вдовишката дреха, престорила се на блудница, смесила се със свекъра си и заченала две деца близнаци. По време на раждането единият от тях показал ръката си от утробата, като че се родил пръв. Бабата, виждайки, че ще се родят две, за да отличи първенеца, веднага завързала червена нишка на показалата се ръка на младенеца. Но младенецът отново скрил ръката си в утробата и пръв се родил другият младенец, а след това и този, който си показал ръката. Затова родилият се пръв бил наречен Фарес, което значи прекъсване, тъй като той прекъснал естествения порядък: а скрилият ръката си – Зара. Тази история съдържа в себе си някаква тайна. Както Зара първо показал ръката си, а после я скрил, така животът в Христа се проявил в светиите, живели преди закона и обрязването: защото всички те се оправдали не със спазване на закона и заповедите, но с живот според Евангелието. Такъв е Авраам, който заради Бога оставил баща си и дома, и се отрекъл от естеството. Такива са Иов и Мелхиседек. Но когато дошъл законът, този живот се скрил. Впрочем както там след раждането на Фарес излязъл от утробата и Зара: така след даването на закона отново възсиял евангелският живот, ознаменуван с червена нишка, тоест с Христовата кръв. И така, Евангелистът споменал за тези двама младенци, защото раждането им означавало нещо тайнствено. Впрочем той споменал и за Тамар, макар и тя да не заслужава похвала за това, че се е смесила със свекъра си, за да покаже, че Христос, Който заради нас приел всичко, приел и порочни предци, за да ги освети чрез самото Си раждане от тях, защото Той не дошъл да призове праведници, а грешници към покаяние.

Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Сал-мон роди Вооза от Раав.

Някои мислят, че тази Раав е същата блудница Раав, която приела съгледвачите на Иисус Навин и ги спасила, и се спасила и сама. Евангелистът споменал за нея, за да покаже, че тя била блудница, както и всички езичници: защото те блудствали с делата си. Впрочем всички езичници, които приели пратениците на Иисус, тоест апостолите, и повярвали в словото им, се спасили.

Вооз роди Овида от Рут.

Тази Рут била другоплеменница, но се съчетала с Вооз. Така и църквата от езичниците, макар и да била другоплеменница и извън заветите, забравила своя народ и почитането на идолите, и своя баща дявола, и се обручила с единородния Син Божий.

Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена.

Евангелистът споменава и Уриевата жена, за да покаже, че не бива да се срамуваме от предците, но още повече да се стараем да прославяме и тях със своята добродетел, и че на Бога са угодни всички, които са добродетелни, макар и да са произлезли от блудница.

Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.

Вавилонско преселение нарича този плен, при който всички иудеи накрая били отведени във Вавилон и плакали на Вавилонските реки.Вавилонците и в друго време ги нападали, но ги притеснявали по-умерено, а тогава окончателно ги преселили от тяхното отечество.

А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатии-ля;Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Са-докроди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Еле-азар роди Матана; Матан роди Накова; Маков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

Защо Евангелистът представя родословието на Йосиф, а не на Богородица? Какво участие имал Йосиф в безсеменното раждане? Той не е бил истински баща на Христос, за да извеждаме Христовото родословие от него. Слушай! Наистина, Йосиф не е имал никакво участие в раждането на Христа, и затова би следвало да бъде представено родословието на Богородица, но тъй като законът забранявал да се извежда родословието по женска линия, то и Евангелистът не представил родословието на Девата. Впрочем, показвайки родословието на Йосиф, той показал и нейното родословие, защото имало закон да не се взима жена от друго коляно, нито от друг род, а от същото коляно и род (Числ. 36:6). И след като имало такъв закон, явно е, че с родословието на Йосиф се представя и родословието на Богородица, защото Тя била от същото коляно и род, от които и той, иначе как би могла да бъде обру-чена с него? Така Евангелистът спазил закона, забраняващ извеждането на родословието по женска линия, но показвайки родословието на Йосиф, показал и родословието на Богородица. Той го нарекъл мъж на Мария по общия обичай, защото ние имаме обичай да наричаме мъж на сгодената и годеника, макар и бракът още да не е сключен.

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.

Евангелистът разделил родовете на три части, за да покаже на иудеите, че те и под управлението на съдиите до Давид, и под управлението на царете до преселението, и под управлението на първосвещениците до Христа ни най-малко не преуспявали в добродетелите и затова имали нужда от истинен Съдия, Цар и Първосвещеник, който е Христос, защото Христос, според пророчеството на Иаков, дошъл след прекратяването на царете. Но как от Вавилонското преселение до Христа са четиринадесет рода, когато се оказват само тринадесет лица? Ако в родословието можехме да въвеждаме жени, към него бихме могли да причислим и Богородица Мария, и така да допълним числото. Но жена не може да бъде включена в родословието. Как да разрешим това? Някои казват, че Евангелистът поставил в числото на лицата и преселението.

***

(21-25) Защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

Името Иисус не е гръцко, но еврейско, и означава Спасител. Защото Той, казано е, ще спаси народа Си – не само иудейския народ, но и езическия, който несъмнено ще повярва и ще стане Негов народ. От какво ще го спаси: от война или от плен? – не, но от греховете му. А това ясно показва, че Този, Който ще се роди, е Бог, защото да прощава грехове е свойствено само на Бога.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза.

Не мисли, че това неотдавна е станало угодно на Бога; – не, но отдавна, преди векове: защото ти, Иосифе, като възпитан в закона, познаваш пророците: вникни какво е казал Господ. Не е казал: реченото от Исаия, но от Господа, защото не човек, а Бог е говорил чрез устата на човек, затова и пророчеството е достоверно.

Ето, Девицата ще зачене в утробата Си.

Евреите казват, че у пророка е написано не дева, а млада жена. На това трябва да се отговори, че в Свещеното Писание млада жена и дева е едно и също, защото те я наричат млада и дева поради нейната чистота. При това, ако не беше родила дева, тогава как това би могло да бъде знамение и чудо? Защото ето какво казва Исаия: Затова Сам Господ ще ви даде знамение (Ис. 7:14).

Въпрос: Какво знамение?

Отговор: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди. Защото, ако не беше родила Дева, не би имало и знамение. И така, евреите злонамерено изопачават Писанието и вместо дева поставят млада жена. Впрочем дали Пророкът я нарича млада жена, или дева, и в двата случая под Родилата трябва да се разбира дева, за да бъде това знамение, тоест чудо.

И ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.

Евреите казват: защо родилият се не е наречен Емануил, както е казал ангелът на Йосиф, а Иисус Христос? На това кажи, че пророкът не е казал: ще Му наречеш, но – ще Му нарекат, тоест самите дела ще покажат, че Той е Бог, живеещ с нас: защото Свещеното Писание дава имена според делата, като например: наречи му име: грабеж бърза, плячка тича (Ис. 8:3), но къде някой е наречен с това име. Защото, още щом се родил Господ, прелъстяването сякаш било пленено и разграбено: затова и се казва, че Той бил наречен така според делата Му. А Емануил е еврейско име и значи с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен.

Какво направил, като станал от сън? И прие жена си. Евангелистът постоянно нарича Мария жена на Йосиф, отстранявайки злото подозрение, и казвайки, че Тя била жена не на някой друг, а негова. Забележи благоразумието на Йосиф! Той веднага се уверил, и като приел Девата, започнал да И служи със страх.

И не познаваше Я, докле Тя роди: тоест никога не се съединявал с Нея: защото думата докле тук не означава това, че само преди раждането не Я познавал, но че изобщо никога не Я познал. Свещеното Писание често се изразява така. Както е казано: враната не се върна в ковчега, докато изсъхна водата от земята (Бит. 8:6 – слав.), но тя не се върнала и след това. Още, Господ е казал: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). А след свършека на света нима няма да бъде? Тогава още повече, безкрайно ще бъде с нас. Така и тук под думите – докле роди – разбирай: не Я познавал нито преди, нито след раждането, както и Господ ще бъде с нас не само до свършека на света, но още повече и след това. А и как Йосиф би се докоснал до Пресветата, когато съвършено знаел за Нейното неизказано раждане?

Своя първороден Син. Нарича Го първороден не защото Тя имала и друг син, но просто защото Той се родил пръв и при това единствен: защото Христос е и първороден, като родил се пръв, и единороден, като нямащ брат.

И той Му нарече името Иисус. Йосиф и тук показва своето послушание, защото той изпълнил всичко, което му казал ангелът.

 

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

 

 

 

 

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.