Евангелие според св.ап. Матей, 6 гл.:
14-21: Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец.
Отново ни учи да бъдем незлопаметни. А за Отца ни напомня с цел ние, като деца на такъв Отец, срамувайки се от Него, да не бъдем злобни подобно на зверовете.
Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Добросърдечният Бог повече от всичко мрази безжалостността и зверството, затова и ни забранява да бъдем такива.
Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за ба се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
Помрачаването на лицето е приемане на мрачен вид, тоест когато някой изглежда не такъв, какъвто е, но притворно приема скръбен вид.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Помазването с елей след умиването у древните било знак за радост: така и ти покажи, че се радваш. Но под елей се разбира и милостиня, а под наша глава – Христос, Когото трябва да помазваме с милостини. А да умиваш лицето си, значи да очистваш душата и да умиваш чувствата със сълзи.
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
След изгонването на болестта на тщеславието, Той говори за нестяжанието, защото хората придобиват много имущество за тщеславие. И показва суетността на земното съкровище, защото червеят и тлението развалят храната и дрехите, а крадци крадат златото и среброто. След това, за да не каже някой: „не всички крадат“, Той казва: дори и нищо подобно да не стане, само това, че се предават на грижи за богатството, е голямо зло и бедствие за душата: защото се грижат за тленни неща и забравят за Бога.
Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.
Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.