Евангелие според св.ап. Лука 18:9-14:

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза тази притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Господ не престава да изтребва страстта на високомерието с най-силни доводи. Понеже тя повече от всички останали страсти смущава умовете на хората, затова поучава за нея често и много. Така и сега Той изцелява нейния най-лош вид. Защото самолюбието има много разклонения. От него се раждат самомнението, самохвалството, тщеславието и най-пагубното от всички – високомерието. Високомерието е отхвърляне на Бога. Защото, ако някой приписва съвършенствата не на Бога, а на себе си, какво друго прави, ако не отрича Бога и не въстава против Него? Именно тази богопротивна страст, срещу която се въоръжава като неприятел против неприятеля, Господ обещава да изцели с тази притча. Защото я отправя към онези, които са уверени в себе си и не приписват всичко на Бога, а затова унижават и другите, и показва, че макар праведността да заслужава удивление във всички отношения и да приближава човека към Самия Бог, ако той допусне високомерието до себе си, то го сваля на най-ниското стъпало и го уподобява на бяс, който понякога приема вид на равен на Бога. Началните думи на фарисея приличат на думи на признателност, защото Той казва: благодаря Ти, Боже! Но по-нататъшните му слова решително са изпълнени с безумие. Той не казва: благодаря Ти, че отстрани от мен неправдата и грабителството, но: че не съм такъв. Съвършенството приписва на себе си и на собствените си сили. А осъждането на другите присъщо ли е на човек, който знае, че всичко, каквото има, е от Бога? Защото, ако беше уверен, че по благодат има чужди блага, без съмнение не би унижавал другите, като разсъждава наум, че и той по отношение на собствените си сили е също така гол, а с дар е облечен по милост. И като приписва съвършени дела на собствената си сила, фарисеят става високомерен, а оттук достига и до осъждане на другите. Господ показва високомерието и липсата на смиреномъдрие в него и с думата застана. Защото смиреномъдрият има и смирен вид, а фарисеят и с външното си поведение явява тщеславие. Наистина, и за митаря е казано стоеше, но виж какво е добавено: не смееше дори да подигне очи към небето. Затова неговото стоене е и преклонение, а при фарисея и очите, и сърцето се възнасяли към небето. Виж и реда на неговата молитва. Отначало той казва какъв не е, а после изброява и какъв е. Като казва: не съм като другите човеци, той показва и различни добродетели: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. Защото трябва не само да избягваме злото, но и да правим добро (Пс. 33:15). И първо трябва да се отклоняваме от злото, а после да пристъпваме към добродетелта, както, ако искаме да почерпим чиста вода от мътния извор, първо трябва да очистим калта, а после вече можем да черпим чиста вода. Забележи и това, че фарисеят не казал в единствено число: не съм грабител, прелюбодеец, като другите. Той не позволил дори само на думи да каже нещо хулно единствено към себе си, но го употребил в множествено число, за другите. Като казал: не съм като другите, той противопоставил: постя два пъти в седмица, тоест два дни от седмицата. Речта на фарисея можела да има дълбок смисъл. На страстта на прелюбодеянието той противопоставя хвалбата с поста. Защото похотта се ражда от чувственото насищане. Така, изнурявайки тялото с пост, той бил много далеч от подобни страсти. А фарисеите наистина постили през втория и петия ден на седмицата. На названието грабители и неправедници той противопоставя това, че дава десятък от всичко, което придобива. Грабителството, казва той, и нанасянето на обиди са ми толкова противни, че аз давам дори това, което е мое. Според някои законът заповядва изобщо да се дава десятък, а онези, които по-задълбочено го изследват, намират, че той заповядва три вида десятък. За това подробно ще узнаеш от Второзаконие (гл. 12 и 14), ако приложиш усърдие. Така се държал фарисеят. А митарят се държал съвсем различно. Той стоял надалеч и бил далеч от фарисея не само по разстояние, но и по дрехите, по думите и съкрушението на сърцето си. Той се срамувал да дигне очи към небето, като ги смятал за недостойни да съзерцават горните неща, понеже обичали да гледат земните блага и да се ползват от тях. Той се удрял в гърдите, сякаш поразявал сърцето си заради лукавите му съвети и го пробуждал от сън към свяст, и нищо друго не казвал освен: Боже, бъди милостив към мене грешника! За всичко това митарят си тръгнал оправдан повече, отколкото фарисеят. Защото всеки горделив е гнусота пред Бога и Господ се противи на горделивите, а на смирените дава благодат (Притч. 3:34). Някой може би ще се учуди, защо макар да казал малко думи с високомъдрие, фарисеинът е осъден, а Иов, който казал много велики неща за себе си, е получил венец? Това е така, защото фарисеят започнал да празнослови, хвалейки себе си, когато никой не го карал, и да осъжда другите, от което нямало никаква полза. А Иов бил принуден да изброява съвършенствата си, защото го притеснявали приятелите му, притискали го по-силно от самото нещастие и му казвали, че страда заради своите грехове, и той изброявал добрите си дела заради славата Божия и за да не отслабват хората по пътя на добродетелта. Ако хората стигнеха да убеждението, че делата на Иов са грешни и той страда заради тях, те биха започнали да избягват да ги вършат и по такъв начин вместо страннолюбиви биха станали негостоприемни, вместо милостиви и правдиви – немилосърдни и оскърбители. Защото такива били делата му. И така, той изброява добрите си дела, за да не претърпят вреда мнозина. Това били причините при него. Да не говорим и за това, че във високопарните му на пръв поглед слова прозира съвършено смиреномъдрие. Защото той казва о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше (Иов. 29:2). Виждаш ли как всичко възлага на Бога, не осъжда другите и по-скоро сам търпи осъждане от приятелите си. А фарисеят, който всичко приписва на себе си, а не на Бога, и без нужда осъжда другите, справедливо заслужава осъждане. Защото всеки, който се превъзнася, ще бъде унизен, като бъде осъден от Бога, а който се унижава чрез осъждане, ще се издигне, защото ще бъде оправдан от Него. Така е и речено: Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш (Ис. 43:26).

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.