Неделя Месопустна.

Евангелие според Матей, 25 гл.:

(31-46) А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.

Тъй като първото пришествие на Господа не било в слава, а съпроводено с безчестие и поругание, за второто казва: кога дойде Син Човеческий в славата Си. Той ще дойде повторно в голяма слава и страх и ангелското войнство ще Му служи. Преди всичко Господ ще раздели светите апостоли и всички праведни от грешниците, освобождавайки ги от страха, а после ще ги постави отдясно и ще говори с тях. Нарича светиите овци заради тяхната кротост и защото ни дават полезното, както овците дават храна, вълна и мляко, тоест храната на учението и покрова на духовните одежди. А грешниците нарича кози, защото и те ходят по стръмни пътеки и са безпорядъчни и безплодни като тях.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили*.

Господ не награждава и не наказва, преди да разсъди, защото Той е човеколюбив, а така и нас научава на това – да не наказваме, преди да изследваме нещата. По такъв начин след съда наказаните още по-малко ще могат да се оправдаят. Светиите се наричат благословени, защото са приети от Отца. Господ ги нарича наследници на царството, за да покаже, че ги прави причастници на Своята слава като свои чеда. Той не казва: приемете, а наследете, като някакво бащино имане. Нарича по-малки или Своите ученици, или всички бедни, защото всеки беден е брат на Христа, понеже Той е живял в бедност. Забележи тук Божието правосъдие и как Господ възхвалява светиите, а наред с това и тяхното благомислие, защото от скромност не признават, че са хранили Господа. Господ отнася към Самия Себе Си онова, което е сторено за бедните.

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Поставените от лявата страна Господ праща в огъня, приготвен за дявола. Понеже демоните са безжалостни и вражески настроени против нас, като тях се осъждат и наказват хората, които имат същото свойство и за своите дела се подлагат на проклятие. Забележи, че Бог е приготвил огненото мъчение не за хората, а за дявола: но аз сам се правя достоен за мъчение. Като си представяш това, трепери, човече! Ето, тези хора се пращат в мъки не за това, че са блудници, убийци, грабители или за някакво друго злодеяние, а за това, че не са сторили нищо добро. Защото, ако разсъдим внимателно, грабител е и този, които притежава много и не оказва милост, макар явно да не причинява никаква обида на ближния. Всичко, което има в излишък, той граби от нуждаещите се, ако те не получават от него; тъй като, ако беше отделил за обща употреба, те не биха се нуждаели, а сега изпитват нужда, защото е заключил излишъка и го е присвоил. По такъв начин немилостивият ще бъде осъден като крадец, защото обижда толкова хора, на които може да помогне, но не благотвори. Именно за това такива хора ще идат във вечни, нескончаеми мъки, а праведниците – в живот вечен. Защото, както светиите имат непрестанна радост, така и неправедните – непрестанни мъки, макар Ориген да твърди безумно, прелъстявайки неопитните, че наказанието ще има край, че грешниците няма да се мъчат вечно, че някога, очистени от мъките, ще преминат там, където се намират праведните. Но думите на Господа ясно изобличават тази безумна мисъл. Господ говори за вечно наказание, тоест за непрестанно, и сравнява праведните с овци, а грешниците – с кози. Както козите никога няма да станат овци, така и грешникът (в бъдещия век) никога няма да се очисти и няма да стане праведник. Външната тъмнина, отдалечена от Божествената светлина, именно затова представлява най-тежкото мъчение, защото е далеч от Бога. Може да се изтъкне и следната причина за това. Грешникът, който поради греховете си се е отдалечил от светлината на правдата, и в този живот вече се намира в тъмнина, но тъй като тук има още надежда да се обърне, тази тъмнина не е пълна. А след смъртта, ако не се е разкаял, ще дойдат мъки и ще го окръжи пълна тъмнина. Защото тогава вече няма надежда за обръщане и настъпва пълно лишение от Божествената благодат. Докато грешникът е тук, макар да не получава много божествени блага (разбирам чувствените блага), той все още е раб Божий, защото живее в Божия дом, тоест сред Божиите творения, и Бог го храни и пази. А тогава ще бъде напълно разлъчен от Бога, без да бъде причастен на никакви блага: това именно е тъмнината, която се нарича външна, в противоположност на сегашната, която не е външна, защото грешникът още има надежда за покаяние. И тъй, избягвай немилосърдието и върши милостиня, както чувствено, така и, най-вече, духовно. Храни Христа, Който жадува нашето спасение. Впрочем, ако нахраниш и напоиш онзи, който е жаден за учение, и тогава си нахранил и напоил Христа. Защото вярата, която живее в християнина, е Христос, а вярата се храни и расте посредством учението. Ако пък виждаш странник, тоест някой, отдалечил се от царството небесно, поведи го със себе си чрез поучението – влез сам и него въведи, та като проповядваш на другите, сам да не погинеш. И ако някой е съблякъл дрехата на нетлението, приета в светото кръщение, и е останал гол, облечи го и приеми немощния във вярата, както казва Павел (Рим. 14:1), посети затворения в тъмница, тоест в това мрачно тяло, и го просвети като със светлина с твоето наставление. Всички тези видове на любовта върши и телесно, и особено духовно. Защото, както ние се състоим от две части, от душа и тяло, така и делата на любовта трябва да извършваме двояко.

*Това тълкувание отсъства в славянския превод, но ние сметнахме за необходимо да го преведем от гръцкия оригинал за по-голяма яснота.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.

Кратък URL адрес на страницата: http://paraklis.uni-sofia.bg/YJkKd