Петък вечер

Господи Воззвах, стихири

Цялото творение се измени от страх, виждайки Теб Христе, висящ на Кръста, слънцето помръкна и се разклатиха земните основи, всичко на Твореца състрадаваше. Господи, Който доброволно всичко претърпя заради нас, слава Тебе!

Защо злочестивият и беззаконен род замисля суетни неща? За какво осъди на смърт Живот на всичко? Велико е чудото, защото Творецът на света Се предава в ръцете на беззаконници и Човеколюбецът се издига на Дървото, за да освободи окованите в ада, които зоват: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!“.

Гледайки Те днес на Кръста да висиш, Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди жално викаше: „Горко Ми, божествено Чедо! Горко Ми, Светлина на света! Защо Се скри от Моите очи, Агънче Божи?“. Затова и безплътните войнства обхванати от трепет, възгласяха: „Непостижими Господи, слава Тебе!“.

Виждайки Теб – Бога и Създателя на всичко да висиш на Дървото, Христе, Тази, Която Те роди безсеменно, горко плачеше: „Сине Мой, къде се скри красотата на Твоето лице? Не мога да търпя да Те гледам неправедно разпъван; но побързай, възкресни, за да мога и Аз да видя Твоето възкресение от мъртвите в третия ден!“.

Днес Владиката на творението застава пред Пилат и на Кръст се предава Творецът на всичко, като агнец, воден по Своя воля; с гвоздеи Се приковава и в ребрата Се пробожда и с гъба Се напоява Този, Който изля като дъжд манната; по лицето удрят Изкупителя на света и от собствените Му раби Се поругава Създателят на всичко. О, какво човеколюбие прояви Владиката! За разпъващите Го Той молеше Своя Отец, казвайки: „ Прости им този грях, защото не знаят беззаконниците, че вършат неправда!“.

Слава

О, как престъпното сборище осъди на смърт Царя на цялото творение без да се засрами от благодеянията, за които Той Самият им напомни, за да ги предпази, казвайки им: „Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли чудеса в Иудея? Не възкресих ли само с дума мъртъвците ви? Не изцелих ли всяка немощ и болка? Как ми се отплащате? Защо не помните благодеянията, отвръщайки Ми за изцеленията с рани и за живота с умъртвяване? Провесвате на Дървото своя Благодетел като злодей, Законодателя – като престъпник, Царя на всичко – като осъден!“. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!

И ниине

Страшно и преславно тайнство днес се извършва пред очите ни: задържан е Неосезаемият, Освободилият Адам от проклятието е свързан; Изпитващият сърца и утроби е разпитван неправедно; в тъмница е затворен Този, Който затвори бездната; стои пред Пила Този, пред Когото с трепет предстоят силите небесни; творението с ръката си удря своя Създател; на Дърво е осъден Съдията на живите и мъртвите; на гроб е предаден Разрушителят на ада. Ти, Който всичко търпиш милосърдно и всички спаси от проклятието, незлобив Господи, слава Тебе!

Паримии (Изход, Иов, Исаия) / Апостол / Евангелие

Стиховни стихири

Когато на Дървото Ариматеецът сне мъртъв Теб – Живота на всички, той със смирна и плащаница Те обви, Христе, и с любов сърдечна искаше да целува нетленното Ти тяло, но сдържайки се поради страх, радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!“.

Стих: Господ се възцари, облече се в красота.

Когато Ти, Изкупителю, в нов гроб за всички Се положи, самодоволният и надменен ад Те видя и се ужаси, строшиха се ключалките, разбиха се вратите, гробовете се отвориха, мъртвите възкръснаха. Тогава Адам с благодарност радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!“.

Стих: Защото утвърди вселената, която няма да се поклати.

Когато в гроба доброволно по плът Ти бе затворен, о Христе, Ти Си заключил дълбините на смъртта и Си опустошил чертозите на ада; тогава Си удостоил тази Събота с Твоето сияние, божествено благословение и слава.

Стих: На Твоя дом, Господи подобава светост за дълги години.

Когато Силите небесни Те съзерцаваха, Христе, как лъжливо Си обвиняван от беззаконници като измамник и гледаха гробния камък, запечата от ръцете, които Те прободоха, те се удивляваха на Твоето неизказано дълготърпение; но радвайки се за нашето спасение, викаха към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!“.

Слава и ниине

Теб – Обличащия Се в светлината като с дреха, Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво и виждайки Те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и с ридания говореше: „Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето Те гледаше висящ на Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как ще Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да те обвия? С какви ръце ще се докосна до нетленното Ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина, Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението, зовейки: „Господи, слава Тебе!“.

Тропар

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чисто го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

Втори тропар

На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!“.